Мария Лалева е популярно име, тя е поет, писател и сценарист на кинопродукцията за българската мечта „Дамасцена“.
Надали има някой, който да не е чувал за последната нейна книга "Живот в скалите", от която постоянно валят цитати в интернет пространството. Романът изненадва с това, че читателят успява да достигне до същностни неща, които е усещал в душата си, но не е формулирал. Книгата излезе от печат през 2018 г.
Вчера вечерта Мария е преживяла ужасна катастрофа
Ето какво написа самата тя в профила си в социалните мрежи (без редакторска намеса)
"Некрасива приказка за малкото зло, страха, безразличието, институциите, правото да живееш нормално и границите на елементарния морал
Петък, 31 август, 21,20. Разклонът за Бялата Лагуна. Спираме в уширението за ляв завой с включен ляв мигач. Изчакваме, защото се виждат светлините на фарове на приближаващ отсреща автомобил. Аз съм до шофьора- моя приятелка. При ограничение за движение по пътя с.Топола-Балчик 60 км/ч в участъка на разклона за къмпинга, от завоя срещу нас изскача със зверска скорост Ситроен Ксаара, поне 120 км/ч, който изпуска завоя и се забива челно в спрелия ни автомобил.
Всички сме живи, слава на Бога. Линейки, полиция, шок- ясна грозна картина. Приятелката ми е откарана до болницата в Каварна. Оставам да седя на бордюра, докато момчетата от Варна от ударилата ни кола възпитано обясняват на полицаите как сме им отнели предимство и ето ти-катастрофа.
Скачам и разказвам истината.
Отговор от пътния полицай:
“Ще й напишем един акт, най-много двеста лева глоба, ще й вземем едни точки, другото е ламарини” Варненските момчета ме гледат с насмешка и победоносно.
Не виждам никой да снима, да изчислява спирачен път, изобщо да се занимава с фактическата обстановка на този челен удар, да отчете факта, че ударът е в нашето платно и е челен. Нищо! Полицай и варненските юнаци, които се врязаха в нас, уточняват текста на акта.
Обяснявам отново, смеят се момчетата, а полицаят
“Ма какво е един акт, ще си плати глобата жената, дано няма счупено. Ако не сте съгласни, ще пишете възражение, но в понеделник.”
Адвокатът по телефона: “Безсилни сте, не може да го спрете да напише каквото иска в акта.” Две жени на пътя срещу местната Якудза и разпоредбите на закона и правото да ги прилага в ръцете на представител на Закона, който написа акт на шофьора, нямащ вина за зверския челен удар, подобен на този, убил Милен Цветков, но от предната страна.
Толкова за фактическата обстановка. Останалото не е поезия.
И когато пак ме попитат “Защо протестираш?”, ще отговоря пак по същия начин, както първия път.
Защото малкото зло, било то корупция, беззаконие, наглост на властимащите, се чувства силно, когато голямото зло е безнаказано. Защото голямата корупция дава самочувствие на малката. Защото нашето безразличие ни прави нечувствителни и разединени. Защото малките грозни лъжи и постъпки не могат да създадат красива картина. Наша обща такава. На всички нас. Защото мълчахме прекалено дълго пред голямото зло. Както и пред малкото.
Потърсих местни медии да отразят случая. Отговор: “Страх ни е. Ти ще си отидеш, а ние оставаме тук”
Потърсих голяма медия. Отговор: ”Не става сензация от това. Не си достатъчно известна.”
Не съм, но съм гражданин на тази страна и съм човек с тежкия характер да казва истината и да се бори за нея. Нямам особени надежди, че случаят ще приключи в полза на истината, но няма да се откажа.
И когато оздравея, първото, което ще направя е да съм на площада. Защото имам правото да живея нормално в държава, в която ще вярвам на институциите и медиите."
