18-годишният ученик от Враца Тодор Йорданов бе погребан днес без официалното заключение на столичните лекари, които извършиха втора аутопсия. Очаква се то да е готово до петък, съобщава "24 часа".
В града се тиражираше неофициална версия, според която заключението на патолозите посочвало, че няма следи от травми по тялото на Тодор, които биха причинили директно смъртта му.
Според неназовани източници на местен вестник пък по-голямата част от изброените от патолозите 28 рани и охлузвания на момчето са получени при падането му на земята.
Близки и приятели на нелепо загиналото момче заподозряха, че официалното заключение на столичните лекари се бави нарочно от тях или от врачанската прокуратура.
Роднини, приятели и класът на Тодор дойдоха в кв. “Кулата”, за да го изпратят в последния му път днес.
Недоволни от правосъдната система врачани дни наред протестираха заедно със съучениците на Тодор и настояваха за най-тежкото наказание на двамата братя, обвинени в умишлено убийство по хулигански подбуди - Десислав и Иван Дамянови.
Напрежението нарасна особено след като Врачанският окръжен съд освободи братята, известни с прякора си Поничките, от ареста и замени мярката им за неотклонение с домашен арест.
Недоволните от това решение подозират, че прокуратурата е побързала да даде разрешение за погребението на Тодор, преди да огласи официалното заключение от реаутопсията, за да успокои страстите в града.
Момчето бе погребано в кв. “Кулата” в отрупан с цветя бял ковчег и с бял кръст като символи на невинността. На 12 януари Тодор почина на ул. “Иванка Ботева” след побой.
Стотици близки, съученици, приятели и съпричастни към трагедията на почерненото семейство се събраха още сутринта пред дома им, за да си вземат последно сбогом с ученика от XII “а” клас на гимназия “Васил Кънчов”.
“Вместо да стягат момчето си за абитуриентския бал, родителите му трябваше спешно да събират средства да го изпратят в последния му земен път - скърбяха жени от квартала. - Няма по-страшна трагедия от това да погребеш детето си.
Тошко казваше, че иска да стане военен или полицай, като завърши училище, а хулигани го пребиха зверски на улицата.”
Съучениците на Тодор бяха сред първите, които дойдоха да споделят скръбта на близките му и да им помогнат в приготовленията за погребението. Директорът на гимназията Димитър Марков беше неотлъчно с тях и каза, че денят е обявен за неприсъствен, за да могат всички ученици да споделят скръбта на 12-класниците и да изпратят Тошко.
Предвожданата от брата на загиналото момче Ивайло Йорданов, траурната процесия към местния гробищен парк спря за минути в центъра на квартала. Там момчетата от класа на Тодор извадиха ковчега от катафалката и го понесоха на раменете си.
Момичетата пък взеха венците и цветята и така се отправиха към прясно изкопания гроб.
Междувременно стана ясно, че след протеста на прокуратурата за взетата по-лека мярка на братя Дамянови техните адвокати Светла Генова и Росен Бончев също са обжалвали решението на съда. Те искат Софийският апелативен съд да вземе още по-лека мярка за Поничките - парична гаранция или подписка.
От прокуратурата уведомили адвокатите още във вторник, че очакват хистологичното изследване на столичните патоанатоми от тъканите на починалото момче едва в края на седмицата.
Станалият известен като единствения човек, който се опитал да окаже адекватна помощ на падналия след побоя Тодор, в интервю за в. “Зов нюз” разказва своята версия на сблъсъка на ул. “Иванка Ботева”.
Мариан Иванов, който е планински спасител, твърди, че като очевидец на голяма част от скандала на улицата между Дамянови и Тодор Йорданов звънял два пъти на тел. 112.
Първия път повикал линейка, а впоследствие я отказал, защото след сблъсъка си с братята Тодор все още реагирал адекватно и дори заявил: “Айде да идва тая полиция да види какво ми направихте колата и да видим кой е виновен.”
Когато обаче Тодор изведнъж се свлякъл на земята и започнал да се гърчи, Мариан започнал да му оказва първа помощ със сърдечен масаж, но не усетил пулса на момчето.
Според планинския спасител в тази момент над Тодор се навел и по-възрастният от братята - Десислав, и казал, че момчето си е глътнало езика, но не знаел как да го извади. Мариан Иванов разказва още, че е видял метален бокс в ръцете на 18-годишния ученик, който после бил взет от друго момче, което изчезнало с него.
Като очевидец планинският спасител е потвърдил думите си на разпита му като свидетел и казал, че когато се приближил до скандалната разправия на улицата, видял как единият мъж държал момчето, докато другият го удрял. По-възрастният от братята бил с насинено око, а другият с цепната долна устна.
