Полицай стои край пътя и маха със стоп палка. Нужно ли е да спра? Какви са правата ми като шофьор, които не бива да бъдат нарушавани от униформените? На тези въпроси отговарят група млади юристи от сайта “Праватами.бг”, който съществува вече 3 години и има над 1,5 млн.
Преди да спрете за пътната проверка, а и след като тя започне, огледайте подробно външния вид на служителя на МВР, гласи първият съвет от “Праватами.бг”. И пишат така: “Не спирам и не изпълнявам разпоредби на лица, които не носят законово определената полицейска униформа”.
Катаджиите е необходимо да имат нашивки с надпис „Пътна полиция” (Traffic Police) и светлоотразителни елементи. При ниски температури те могат да носят черна плетена шапка с надпис „Полиция“ (Police). Пътен контрол освен служители на КАТ, се осъществява от звеното “Престъпления по пътищата”, по-известно като “Магистрална полиция”, и от мотоотрядът “Сигма”.
Всички те са длъжни да патрулират най-малко по двама, като всеки от тях има обозначителен бадж със снимка, име, фамилия и идентификационен номер. Задължителна е и маркировка на стоппалките им, както и на надпис “Полиция” или „Пътна полиция” на автомобила или мотора им. Не би могъл на пътя да ви спира полицай с необозначено превозно средство, или той да е излязъл да патрулира край пътя с личния си автомобил.
Служители на „Охранителна полиция“, в това число и пеши патрули, също могат да спират автомобили за проверка - установяване на самоличност на шофьора и пътниците или регистрацията на автомобила и др. Техен ангажимент е да съобщят незабавно при подобни случаи на дежурния център и да го опишат в доклад. Ако поискат подкуп или започнат да се заяждат за нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), всеки гражданин може да подаде жалба до съответната Областна дирекция на МВР или до прокуратурата. Те нямат право да пишат акт или фиш по ЗДвП.
Катаджиите имат право да спират на пътя само в четири случая:
1. При видимо нарушение на правилата за движение.
2. Ако автомобилът е в неизправно състояние или превозваният от него товар създава опасност за другите участници в движението.
3. Ако начинът, по който се управлява автомобилът, пораждат съмнения за преумора на шофьора или употреба на алкохол или упойващи вещества.
4. При налични данни или предположения, че автомобилът е участвал в пътно-транспортно произшествие или в извършване на престъпление.
“И все пак, ако полицаят реши да ме спре без видима причина - просто ей така, за жалост има право”, отбелязват младите юристи. Основание им дава точка 3, на която ченгетата могат винаги да се позоват с твърдения от рода на: “Ами стори ми се, че колата нещо кривна и ми се породи съмнение...” Факт - в българското законодателство (цитираната по-горе Инструкция на МВР) съществува текст, основан на субективно възприятие от страна на контролен орган.
Ченгетата имат още два варианта, за да спират наред и без да изпълняват 4-те условия. Първият е при проверки по метода “широкообхватен контрол”, наричан още “холандския метод”. Тогава встрани от шосето се изгражда нещо като коридор, в който 10-15 катаджии могат да отклонят по 6-7 коли и да ги проверяват едновременно. Вторият начин е да твърдят, че действат при специализирана полицейска операция (СПО). Подобни акции има почти всеки уикенд в големите градове, а от време на време и в няколко европейски страни по линия на ТИСПОЛ - организация на службите за пътен контрол в ЕС. Шофьорът няма как да знае дали е спрян по 4-те правила, или при СПО.
От началото на 2015 г. пътните полицаи бяха задължени да проверяват единствено с патрулна кола, оборудвана с камери и микрофони. Тя е необходимо да има и стикер “Зона с постоянно видеонаблюдение и аудиозапис”. Министър Румяна Бъчварова подписа промяна в Инструкцията, с която от 24 юли даде право на катаджиите да спират шофьори и без срещите им да се записват. По този начин ченгетата трябва да спират само за явно нарушение, извършено пред очите им, а след това задължително да напишат акт или фиш. Никъде обаче не е записано как служителите на КАТ отговарят, ако не санкционират спрения.
От “Праватами.бг” поясняват, че обискът на автомобила е нещо различно от обичайните проверки на КАТ от типа: “Отвори багажника да видя какво караш”. Той може да се извърши само когато се издирват веществени доказателства за извършено престъпление или нарушение на обществения ред. Става въпрос за задълбочен, щателен оглед на купето, багажника и други места в автомобила, за които се изисква предварително издадена разрешителна заповед. Обиск на МПС без издадена заповед има само в 2 случая - когато лицето е задържано, или ако има неоспорими доказателства, че укрива предмет, обект на престъпление.
За нарушенията, извършени от катаджиите - например, спират ви, без да сте извършили нищо, или ви искат рушвет, можете да се обадите на откритата линия за противодействие на корупцията на тел. 02 982 22 22 или чрез електронната форма в секция „Антикорупция“ на сайта на МВР. В сигнала трябва да се посочи дата, час, място и обстоятелствата, при които е станало спирането, както и данни за екипа - полицейски номер или регистрационен номер на патрулния автомобил, име или номер на пътния полицай.
Остават спорни въпросите дали и как служителите на КАТ ще бъдат наказани. “От нас самите зависи да сме активни и да променим начините, по които се нарушават правата ни. Може бе при един полицаят ще получи само забележка, но ако те станат 4 или 5, неговите началници ще вземат по-сериозни мерки”, каза пред “Труд” адвокат Полина Берг от “Праватами.бг”.
Кой прави “Праватами.бг”
Станимир Ненов, основател и ръководител
Завършил е “Право” в Софийския университет и бизнес администрация в Нов български университет. Интересува се от дигитални инструменти и начина, по който могат да се прилагат в правото. Ето защо Станимир продължава мисията си да прави правната страна на нещата лесна и приятна като съосновател на Advokatami. Думи като “невъзможно”, “не може” и “няма как да стане” не съществуват в речника му. Винаги има начин.
Полина Берг, маркетинг и ПР
Завършила е “Право” в Софийския университет и е адвокат от Софийска адвокатска колегия. Винаги посреща трудностите и предизвикателствата с усмивка. Интересува се от международно право и пет месеца изучава международно частно право в Ротердам, Холандия. За нея проектът „pravatami.bg:разкодираните закони” е начин да допринесе за развитието на едно съвременно и демократично българско общество, в което всеки знае и отстоява правата си.
Никола Пенчев, редактор
Завършил е “Право” в Софийския университет. Стажувал е в различни кантори, но предпочита силно специализирана работа. Неговата страст е адаптивността на правото към модерното глобално общество и приложението му в интернет. Харесва проблемите, които поставя интелектуалната собственост. Любителски изучава информационни технологии, финансови пазари и чужди правни системи.
