От две седмици монтанското село Черкаски изглежда обезлюдено - сякаш е евакуирано след заплаха от химическо оръжие или природно бедствие. Всъщност хората се крият зад залостените порти на къщите си и не смеят да си покажат носа навън заради местни бандити.
Завръзката на историята с опустелите улици на с. Черкаски започва преди година. На 3 септември 2012 г. самотната пенсионерка Бойка Димитрова чува трясъци отвън и излиза от кухнята, за да провери какво се случва. Заварва на портала вече проникнало в къщата непознато брадясало страшилище и, вцепенена от ужас, едва успява да продума: “Кой си ти, какво искаш?!”. “Сега ще ти кажа кой съм аз!”, изръмжава страшилището и с един, но зверски удар разбива лицето й. Започва да я удря където завари. Търкаля я по пода с ритници.
След “обработката” непознатият я тръшка на леглото, стоварва се върху нея с цялата си тежест, с колена, забити в гърдите й, с което изпотрошва ребрата й като клечки, и започва “разпит”. “Ти - казва бандитът - когато си била кмет, си получила 300 000 лева за трасирането на пътя от с. Черкаски до с. Пърличево и си взела от тях 30 000 лв. Давай парите!”. „Ама какви пари, нищо не съм взела, кой си ти, кой те праща, кой ти е дал тази информация, бе, момче,
ти майка нямаш ли?!”
хърка на пресекулки едва дишащата Бойка Димитрова.
Всъщност тя наистина е била кмет на селото с мандат от... 1995 г. “Тогава нямаше кой да се изправи срещу едни господа и застанах аз. Била съм детска учителка с полувисше образование, завърших преквалификация за начална. Бях учителка, директор на детската градина. Ако съм искала, могла съм да злоупотребя, могла съм по това време, но не съм го направила, стотинка не съм взела! Напротив – гонила съм далавераджиите. Сигурно неслучайно ме избраха за кмет. За трасирането на пътя между двете села наистина бяха отпуснати и платени 300 000 лв. Но те минаха по линия на Окръжно пътно строителство в Монтана, не през кметството, и аз и да съм искала, нямаше как да отклоня и лев за себе си”, кълне се пред „ШОУ” Бойка Димитрова.
В нощта на 3 септември 2012 г. обаче рекетьорът, мязащ на космато чудовище, с някакво садистично удоволствие й съобщава кой го праща, кой му е дал информацията и нарежданията, като добавя за всеки случай: „Ти чувала ли си за него?! Мене ме е пратил да вземам парите и да те убивам...”. Очакванията му се оправдават, ефектът е постигнат. Като чува името на боса, бившата кметица наистина изпада в ужас. „Много известен, много, чела съм за него по вестниците и съм го гледала по телевизията, но никога не съм го виждала на живо”, потръпва само при споменаване на името му Димитрова и отказва да го назове. “Има прокуратура и следствие, питайте там, ако искате”, казва с треперещ глас.
А докато „диалогът” тече, пратеникът продължава да налага безпомощната жена и да пита за парите. Със сетни сили жертвата успява да се довлече до чекмеджето на кухненския шкаф, където държи спестяванията си, и изсипва на масата в банкноти и стотинки всичките си налични пари – цифром и словом 62 /шестдесет и два лева /. Оня побеснява още повече от мизерната сума.
Започва да удря главата й в стената
Отново я тръшка на леглото и започва брутално изнасилване, без да престава да я налага. Насилва и бие, насилва и пита къде са парите. Докато е още в съзнание, Бойка Димитрова продължава да го уверява, че информацията му е погрешна, че никакви пари не е взимала. Насилникът от своя страна продължава да се гаври с нея, постоянно повтаря кой го е пратил и че, ако не даде парите от трасето, ще я убие. Такова било поръчението.
Малко преди да изпадне в безсъзнание от зверския побой, Бойка си спомня, че в стаята влиза нейният комшия Георги Ставров. Мъгляво си припомня още, че първата работа на Ставров е била да събере парите от масата. След това започват да я душат. Миг след това изпада в несвяст.
След време идва в съзнание. Според нея явно убийците са решили, че вече е мъртва и са я оставили, но за всеки случай прибират и джиесема й. За късмет са забравили да приберат и стационарния телефон. Тази небрежност на убийците спасява живота й. С последни сили екскметицата се добира то телефона и звъни на 112. Не знае след колко време са дошли полицията и линейката, защото отново губи съзнание.
Идва на себе си в хирургичното отделение на Монтана. Лекарите се чудят и маят как е останала жива, след като главата й подута като футболна топка с
пукнат череп, счупен нос, счупена орбита на окото, натрошени ребра и други жестоки травми по цялото тяло.
Двамата изверги са заловени. Непознатото космато страшилище е разпознато от нея по снимките, които й показват полицаите. Оказва, че костотрошачът и удушвачът е от Костинброд, името му е Георги Василев Иванов, лежал няколко пъти в затвора. Такъв е и комшията на Димитрова - Ставров, който живее през една къща от нейната и години наред е тормозил цялото село.
Двамата изпълнители на мократа поръчка явно са станали тандем именно от затвора. Като изключим кражбите и терора, упражняван, докато Ставров е бил на свобода, Димитрова си спомня, че преди време е убит най-заможният човек в селото - мандраджия, но всичко приключва с постановлението, че ставало въпрос за естествена смърт въпреки многото белези и следи, сочещи убийство.
Бойка Димитрова излиза от болницата позашита и с много въпроси в главата си. Тръгва по следите на покушението срещу нея. Така бившата кметица се добира до информацията, че инициаторът и организаторът на наказателната акция е именно комшията й Ставров, а извергът от Костинброд е просто изпълнител на указанията му след последния престой в затвора, където двамата са лежали заедно.
На бившата кметица на с. Черкаски не й е ясно само едно – как така едни “редови” кримки рецидивисти имат информация на 3 септември 2012 г. за проект от времето малко след 1995 г. с точна информация /с изключение на това, че тя е взела комисиона/, идват да искат парите от името на някакъв си бос след толкова време.
През 1995 г. Бойка Димитрова наистина става кмет на селото. “Нямах намерение, но трябваше да се изправя срещу попълзновенията на някои господа”, споделя многострадалната бивша кметица. “Въпросният проект наистина е реализиран за цитираната сума. Възможно е някой наистина да си е сложил в джоба 30 000 лв. Но това не съм аз. Всичко минаваше през “Окръжно пътно строителство” в Монтана и нито лев през кметството. Как да присвоя дори и лев? Как след толкова време идват, пребиват ме и ме изнасилват?!”, споделя недоумението си от дивашкия рекет, след като са минали толкова години, Бойка Димитрова – и добавя, че има златни деца – син, който работи във Враца, и дъщеря в санаториума във Вършец. “Аз обаче вече съм опозорена и не смея да се покажа на пет метра от портата, срам ме е да ходя по улиците...”, споделя мъката си тя.
Какво е продължението на цялата история?
След зверския побой с изнасилване единственият съдебен лекар в Монтана пише епикриза. Той не издава препис от заключенията си, но за сметка на това се грижи за... финансите на изнасилената и пребитата. “Няма смисъл да ви давам препис, защото ще трябва да платите 40 лв., а аз и без това ще представя заключенията си на делото”, уверява д-р Ивайло Петров - единственият съдебен лекар в Монтана, оказал се по странно стечение на обстоятелствата “събрат” на единствения нотариус в града Искра Фидосова навремето, за която се разказват легенди.
Така или иначе, пооздравялата и опозорена бивша кметица на село Черкаски започва да рови и пита какво става с двамата насилници, пратеници на Големия бос. Наблюдаващата прокурорка й пише, че извергът от Костинброд е рецидивист, лежал заедно с комшията й Ставров в Софийския централен затвор. За поръчителя – нито дума. Какви разпити са провеждани, какво са говорили обвиняемите - пълна мъгла. Не липсват и парадокси в постановлението на прокурорката по делото, от което получава препис.
Пасажите, които ни цитира Бойка Димитрова, наистина са пълни с парадокси. Тя разказва по памет пасажи от постановлението. Така например там пише, че на трети срещу четвърти септември 2012 г. по описа на РПУ-Берковица е образувана преписка №...., ал.....от НПК, че....на трети срещу четвърти септември 2012 г. Георги Ставров е проникнал в дома на Димитрова от същото село и след като й е нанесъл побой, се съвокупил с нея, като използвал сила и т.н. Следва обаче и друго: “Във връзка със съдебно производство е образувано по чл...., ал....., т.... наказателното производство за деяние, извършено от 03 ч. до 04 ч. на 4-ти трети, 2012 г. Извършител на деянието е Георги Василев Иванов заедно с Георги Ставров Иванов, който е привлечен в качеството си на обвиняем за извършени престъпления по чл... ал... и т.н. На Ставров е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” от РПУ “Берковица”, а на Георги Василев Иванов от събраните по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка...”. Най-интересното е не фактическата обстановка, а това, че предвид... и на основание чл. 199, ал. 1 и по чл. 243 прокуратурата постановява частично
прекратяване на наказателното производство срещу Ставров!!!
Остава в сила и предстои внасянето на обвинителен срещу Георги Василев Иванов от Костинброд за извършени престъпления по чл... На Георги Иванов от Костинброд е приписано вземането на парите и т.н., според цитираните заключения на прокуратурата от Бойка Димитрова, което означава пълна каша с описването на случилото се, разказано от самата нея.
Всичко това може да означава с голяма доза вероятност следното – Големият бос е изпратил своя “по-интелигентен” довереник Георги Ставров, който да проведе с ортака си наказателната акция и да вземе “грешните” пари. Загадката е /ако Димитрова ни бе позволила да цитираме името на Големия бос, това съвсем не би било загадка / как след толкова години пипалата на разни октоподи стигат до затънтени селца с информация за инвестирани пари и мутренската презумпция, че някой е взел комисиона и трябва да я връща на “истинските господари”?
Всъщност ужасът в Черкаски настава след 28 август т.г., когато в селото е забелязан да шета необезпокояван човекът на Биг боса - комшията Георги Ставров. След около седмица бандитът се изпарява. Не се появява и до ден-днешен. Междувременно синът на Бойка Димитрова сменява всички ключалки, слага резета на вратите. Според нея с. Черкаски е известно като селото на вдовиците. Прокобата на селото е, че възрастните им мъже измират и оставят на демоните и престъпниците овдовелите си съпруги. Самата Бойка Димитрова е овдовяла на 48 години - златният й мъж е починал рано от диабет. Оттогава се справя сама с всичко, има домашно стопанство от пуйки, гъски, патки, кокошки, овце и какво ли не.
Призраците на насилниците обаче продължават да стряскат съня й, а след видението на изверга Георги Ставров на 28 август гледа опустелите улици през поставените решетки на прозорците си. Тя трепери и гадае кога незнайно как пуснатите на свобода от Врачанския затвор зверове отново ще я посетят. Овдовелите й съселянки също са пуснали ключалките и чакат развръзка...
