Тя успяла да спечели седем национални първенства за 2005 г. да забременее и с това да приключи с кариерата си. Но тук, между другото, нейната история не свършва. Напротив.
Няколко години по-късно, по-точно през 2012 г., тя била в центъра на скандал, когато е установено, че в Лас Вегас е работила като Ескорт дама . Четири години по-късно, тя сподели своя опит и открито говори и за борбата й с психично заболяване . Тя, както и брат й страдат от биполярно разстройство , което докарва успешната спортистка в света на проституцията.
- Брат ми боледува от биполярно разстройство, поради което в нашия дом винаги цареше хаос. Ние никога не говорехме за това и отсртани изглеждахме като едно щастливо семейство. А когато се върна към този период, имаше признаци, че и с мен не всичко в съвсем добре. Някога работех под пълна пара и буквално не можех да се концентрирам. Докато растях, се борих с разстройства в храненето, имах лоши мисли мисли и по време на следването се опитах да се самоубия, но всичко това го пазех дълбоко в себе си, започва своята история Сузи. Бягането е било единственото нещо, което й помогнало.
- Исках да бягам и бях обсебена от това. Видях, че спечелването на състезанията влияе положително на моето семейство. Надявах се, че моят успех ще направи моето семейство щастливо и ще облекчи болката, която чувстваме заради брат ми.
Въпреки че много пъти е успявала да спечели, както казва самата тя, винаги се блокирала на най-важните турнири.
- Моето тяло съвсем неочаквано се сриваше преди края на състезанията, сякаш тичах с пиано на гърба ми. На финала на състезанието на 1500 метра на Олимпийските игри в Сидни, където бях и фаворит, дори и умишлено паднах, защото в последните 50 метра ми стана ясно, че няма да спечеля медал. По-лесно ми беше да посрещна с това така, отколкото с неуспех. Заради своето семейство много исках да спечеля и този медал, за да може радостта да заеме мястото на болката от смъртта на брат ми, който дни преди това се самоуби, признава тя.
Въпреки че разбрала, че се ужасява и сцепенява от състезанията, никога не си и помислила, че може би страда от някакъв вид увреждане. Оттеглила се от спорта, но продължавала да тренира.
- И накрая, през 2005 г. забременях. Детето щеше да бъде моя изход. Това беше моето извинение и не можех нито секунда повече да чакам. Трябваше да стана майка. Ще имам дете, може би две, и ще живея цял живот в перфектно състояние. Но такова нещо не се случи. Няколко месеца след раждането на дъщеря ми, бях в изключително мрачно настроение. Работа в "реалния" свят, брак, пълен с проблеми, разпад на отношенията с роднините, напрегнати отношения с родителите, спонтанен аборт, а след това и още един, и накрая, чувството, че съм лоша майка. Буквално всичко се натрупа. Знаех, че трябва да пазя дъщеря ми постоянно. Не можех да я пусна. Нямах мотивация за тичане. Буквално всичко ме вбесяваше. А след това за момент реших да ударя колата в някое дърво. Просто исках болката да спре, признава тя.
Въпреки това, мисълта за дъщеря й препречила пътя й, а след това признала на съпруга си за всичко, което й минавало през главата, след което научили, че се бори с следродилна депресия. След няколко години на "оцеляване", е престанала да взема лекарството, с което поддържала стабилност и черните мисли отново се върнали.
- Отново мислех за самоубийство. Бракът ми се разпадана. Семейството ми ме подлудяваше. Мразех работата си. Просто исках да избягам. Лекарят ми ми даде друг антидепресант. Веднага усетих действието му. Чувствах фантастично. И по-добре от това. Чувствах се жива. Исках да живея. Исках да осъществя своите фантазии, разказва тя.
- Исках да отида в Лас Вегас, да скоча от самолет, да бъда Ескорт дама и да правя секс в тройка. Цял списък от неща, които си мислех, че никога няма да направя. Всичко това исках веднага. Скочих от самолет. А след това последва секс в тройка. Моят живот се промени. Станах нова жена. Всичко съм пропуснала? Свободата. Исках секс. Единствено за това мислех, разказва тя. А в тези моменти, като добавя тя, нейният брак е пътувал в посока надолу.
- Опитахме с отворена връзка. Разводът не е опция, не и за дъщеря ни, нито за нашия бизнес, разкрива тя. През следващите шест месеца няколко пъти сама пътувала в Лас Вегас и там си намирала "мъжки проститутки", а по-късно се срещала с мъже, с които се запознавала в баровете на казино клубовете, след което започва да настоява да получава подаръци в замяна на секс.
- А след това й дошла идеята. Няма да плащам за проститутки. Ще стана проститутка. Няколко месеца бях втората най-популярна Ескорт дама в Лас Вегас (да, наистина има ранг листи). Никога не бях щастлива и доволна. Исках всичко, което е табу, риск, опасност. За мен никога и нищо не е достатъчно. Парите бяха добре дошли, но те не ме привличаха. Примамката, тръпката, риска, табутата, вниманието, силата и секса. За цялото това време ми мъжът ми побесня, но ме защитаваше, поддържаше моята репутация, отглеждаше детето ни, поддържаше работата с недвижими имоти, а аз отидох в посока без контрол, признава Сузи.
Но разочарован клиент я издал. А един таблоид открил нейните дейности пред целия свят.
- Останах без своя нов живот. Върнаха се мислите ми за самоубийство. Моят свят се срина. Съпругът ми ме остави, вземе детето, родителите ми не ме подкрепиха, както и моите приятели. Признавам, тогава вече започнах да чувствам, че нещо определено не е наред с мен. Това беше първият път, в който посетих психиатър. Опитах се да го уверя, че ми е добре, че мога да продължа да живея без промени. Но след няколко седмици ми беше поставена диагноза биполярно разстройство и се отказах от антидепресантите, които вероятно са отговорни за моето непрекъснато маниакално поведение, през последните месеци, обяснява тя. А тогава и започнала да се възстановява, докато съпругът й търпеливо бил до нея.
- Съпругът ми не ме остави. Нито пък ми отне дъщерята. Моите родители не разбраха защо, но останаха до мен. Някои приятели изчезнаха, но голяма част от тях останаха, въпреки че бяха объркани. Имах конкретна подкрепа и в света на леката атлетика, но някои смятат, че съм срам за целия спорт и всичко, което искам, е да изчезна. Трябваше да се откажа от постоянна работа, тъй като имаше лошо влияние на моето заболяване. Днес заболяването ми е под контрол. Научих се да не се срамувам от това, което съм направила, посочва тя, и продължава:
- Съжалявам за някои неща, но не се срамувам. Най-много ме боли, когато си помисля за всичко, което причиних на моите близки. Моето пътуване, колкото и да изглежда странно, ме превърна в човек, с която съм щастлива. Независима съм. Сега съм по-добра съпруга и майка, и по-добра приятелка. Преподавам йога и държа обществени речи за въпроси, свързани с психичното здраве. По-здрава съм от всякога. Знам, че няма винаги да бъде лесно. Но винаги ще знам, че колкото и нещата да станат мрачни в бъдеще, винаги краят ще бъде добър, заключава тя.
