Прочетете искрената изповед на жената, която привидно живее в щастлив брак , но всъщност в брака няма никаква близост и нежност. И липсва секс...
- На 36 години съм и имам две дъщери, които са в началното училище, брак, който отвън изглежда перфектен и хармоничен, но все пак това не е съвсем така. С мъжа ми вече няколко години не сме правили секс.
Всеки ден ни е напълно еднакъв. Той става сутрин, отива на работа и след това се връща вечер, точно навреме за вечеря, а след това отново сяда на лаптопа си, където прекарва следващите няколко часа. Сядам до него, гледам го и си мисля дали знае, че изобщо съществувам? Дали някога през деня мисли за мен? Или е фокусиран единствено върху работата си, поради което нищо друго и никой друг изобщо не го интересува? На 36 години съм и си мисля за това какво би било да се откажа от секса, завинаги? Дали това би било възможно и как би се отразило на психичното ми здраве? Самочувствието никога не е била моя силна страна, като момиче бях ужасно срамежлива и докато моите приятелки се впускаха в невинен флирт с момчетата, аз се оттеглях в свой собствен свят.
Ние имаме две прекрасни дъщери и не бих искала тяхното детство да бъде провалено, заради собственото ми недоволство. Обичам нашето семейство, и мисля, че съпругът ми е прекрасен баща, но въпреки че има добри отношения с децата, от друга страна все повече ме притеснява, че вече не гледа на мен като на жена. Знам, че е уморен и че работи много, а и самата аз съм в подобна ситуация и работя много. Също така, не съм от тези жени, които скачат върху своя мъж, когато искат да им обърне внимание. Това, което още повече ме притеснява от липсата на секс е, че вече нямаме никакъв физически контакт. Никога не му идва на ум да ме прегърне, целуне, погали ... А ако аз се приближа, той ми отвръща, само колкото да не ми откаже ...
Няма нито целувка за лека нощ. Няма прегръдка. Няма близост. На 36 години съм и мисля, дали бих могла да свикна с този живот, до края на живота си ...
