Те са били заедно още от ученическите си дни. Повече от половината си живот са преживели заедно, но изведнъж нещо започва да се променя в отрицателна посока. За съжаление това го разбират, когато вече било късно за разкаяние.
Така той разказва тяхната история:
"Тя беше депресирана, от време на време използваше таблетки за успокояване и се бореше с пристъпи на паника.
Винаги ми казваше какво и как трябва да направя нещо, а аз все забравях. Вечеряхме набързо, не говорихме много, гледахме телвизия и единствения ни общ интерес беше играта Candy Crash.
За всичко това най-често вината беше в работата, където аз пропадах, а тя напредваше. Гледах нашия брак как се разпада, заради външни проблеми, но не направих нищо.
Няколко дни преди нашата осма годишнина тя ми каза, че брака ни е свършен. Още помня пулса, който почувствах, чувството което ме завлядя за секунди и едно нещо няма да забравя никога, което тя ми каза: "Загубихме общата цел".
Нейният тон беше строг и с ясно намерение, не не спомена думата "раздяла", но не я и изключи.
Нашите обичайни цели до тогава бяха: сватба, закупуване на апартамент, подреждане на дома и потомство. Последната цел отложиха след многото опити в различни клиники и много похарчени пари за лечение. Разбрахме, че и двамата можем да се примирим с това, че няма да имаме деца.
В последно време най- хубавото, което правех за нея беше закуската в леглото, кафето и веднъж в седмицата секс, които водеше до оргазъм.
Когато излязохме да отпразнуваме годишнината тя ми призна, че има любовник вече месец и половина и започна да плаче.
Първо поисках да я прегърна, защото със сигурност не й беше лесно да го признае. Имах смес от емоции и мисли. Но след известно време осъзнах, че губя. Тогава започнах и аз да плача за първи път след много години.
След известно време последващи въпроси ме застигнаха, дали е богат, дали е по-добър в секса, дали планира нещо с него. Според отговорите в началото беше само любовна незадължаваща афера, в която не исках да се намесвам.
С оглед на моите недостатъци се чувствах дори щастливо с нейното признание, знаейки, че и тя не е съвършена.
След като се отдалечихме станахме добри личности. Тя имаше време за всички приятелки, кафета, разговори. Аз започнах да тренирам и за първи път имах плочки на корема, а можех и да се посветя на моето хоби - писането.
Просто е. Аз й дадох нейната свободата, тя на мен също и продължихме да поддържаме контакт. Дори срещите бяха по- забавни от преди. Смяхме се, говорихме и танцувахме.
След една кавга пуснах една песен, а тя започна да танцува. Това продължи, докато тя не плака на рамото ми и ме помоли да изключа песента.
Нейната история е в покой, но не и официално приключила. Въпреки това пространството, което си дадохме само повече ни сближи.
Разбрахме, че нейните слабости ни допълват. Може би всичко е до това да се освободим от своите нужди и да отхвърлим несигурността.
Какво ще бъде до края не знам, но нейната афера не разби нашия брак, а това е най-важното. "
