Те били заедно още от университета. Повече от половината живот прекарали заедно, но всичко тръгнало на зле, въпреки, че не били наясно с това до момента, когато вече било късно за разкаяние.
"Тя беше депресирана и мълчалива, от време на време използва таблетки за успокояване и се бори с пристъпи на паника .
Няколко дни преди осмата годишнина от брака осъзнахме, че бракът ни вече не работи.
"Още помня си ускорения пулс повече, отколкото подробностите от разговора, но едно нещо ми се наби в съзнанието. Каза, че сме загубили общата цел. Какво означава това? Дали е някакъв вид символ на любовта?"
Нейният тон беше твърд, не спомена думата "развод", но не го изключи, след като аз го споменах.
Нашите обичайни общи цели бяха: сватба, нова къща, подреждане на дома и грижата над потомството. Последната цел отложихме след продължителни процеси в репродуктивни клиники, процедури и много похарчени пари, и заедно ние заключихме, че "не бихме загубили много, ако нямаме деца".
"Най-големият ми принос в нашия съвместен живот в последно време е, че всяка сутрин правя кафе и я довеждам до оргазъм веднъж до два пъти седмично" споделя той.
Когато отишли да отпразнуват годишнината му признала, че има любовник и че е с него около месец.
"Започна да плаче. Първо ми се прииска да я прегърна и да й кажа, че със сигурност не й е било лесно да признае. Попита ме, защо съм толкова учтив. Не знаех. Това е смесица от инстинкти, любов и лишения. Предполагам, че аферата се свела до секс и че е приключила. С оглед на моите недостатъци, може би дори почувствах леко облекчение, че жена ми не е толкова добра. Едва след няколко минути разбрах, че може би вече нямам жена. Тогава започнах да плача и да се моля да не си ходи.
За първи път ме видя да плача, за последен път плаках като тийнейджър. На другия ден ми каза нещо, което не очаквах, той е по-възрастен от мен с 20 години. Задавах много въпроси: Дали е богат? В един и същи ден ли спеше и с мен и с него? Поклюкарства без проблем - Печели двойно повече от мен, но не е богат, може би, веднъж или два пъти се е случвало да спи и с двамата в един и същи ден, но се чувствала ужасно. Тогава свалих халката.
Не отказах пътуването за Коста Рика, което планирахме преди всичко това да се случи. Мълчахме, говоррехме, смеехме се, спорехме, опитвахме се да правим секс ... излизахме на кафе, водеше ме на бизнес срещи и някъде в цялата тази ситуация осъзнахме, колко си означаваме един за друг."
Той започва да тренира, за да го изхвърли всичкия срес от себе си.
"За първи път след гимназията имах плочки. За първи път след осем години си купих панатлони. Това винаги правеше съпругата ми.
Посветих се на различни хобита и писане, както никога преди. Дадох й свобода и тя мен. Всеки наш разговор и общуване изведнъж и за двамата означаваше повече.
Отново започнах да слушам музика и във всяка песен откривахме нашата история. След една разправия, пуснах една песен, а тя започна да плаче. Танцувахме заедно на баладата, докато не започна да плаче на рамото ми и ме помоли да изгасам радиото.
Все още не нося пръстена, а понякога се шегуваме, че тя трябва да си намери нов.
Питам се, как стигнахме до тук? Не трябваше да бъде моя вината. Трябва да има и нещо в нея, нещо, което, докато се опитвахме да пораснем заедно, което промени динамиката в нашата връзка, и я превърна от приятелство в свободно пространство.
Може би нейните слабости ми допадат, може би има нужда да се освободи от собствената си несигурност и да се грижи за някой. Не знаем какво ще бъде, но нейната афера не сложи край на брака ни, можем да го направим само ние самите! " пише той.
