Отношенията между двама души почти никога не са това, което виждаме на повърхността. Времето и ударите от живота могат да ни променят до степен, каквато не сме и предполагали.
Ще споделя моята лична история как от любима майка се превърнах в истинска безчувствена кучка, която не уважава и не обича никого и която изгони собствения си син на прага. Интересна подробност – годеницата на сина ми беше бременна.
Имам незавидна съдба – самотна майка съм, като поех цялото домакинство върху себе себе си и сама отгледаг сина си, опитвайки се да компенсирам липсата на баща. Въпреки това не съжалявам за развода с бившия ми съпруг, той беше лош човек. Накрая изритах сина си и бременната му приятелка през вратата. И не съжалявам!
Бившият ми съпруг категорично отказа да си търси работа, нямаше образование и не искаше да работи на неквалифицирани позиции заради гордостта и самооценката си. През цялото време на брака ни той така и не си намери работа и накрая се разделихме Вероятно това беше едно от най-добрите решения, които някога съм взимала. Разбира се, след развода не ми беше никак лесно, но в сърцето си почувствах такова облекчение, сякаш най-накрая бях хвърлила огромен камък. Уточнявам: изхвърлих съпруг дебил. Понякога трябваше да работя на три работи, за да изхраня сина си и да му осигуря щастливо детство. Не исках детето да усети липсата на пари, накратко – работех като вол. Работата ми се отплати, защото успях да купя двустаен апартамент в хубав квартал.
С течение на времето обаче започнах да забелязвам, че майка ми взе да глези внука си твърде много. Наричаше го сираче, казваше, че не вижда майка си или баща си. Тогава не обърнах много внимание на това, а трябваше… Когато със сина ми се преместихме в новия апартамент, майа ми изрева, казвайки, че ще убия детето, ще умре от глад, защото без нея той е нищо. Но бях толкова въодушевена от преместването, че отново не обърнах внимание. Разбрахме се майка ми да идва в новия ни апартамент и да помага на сина ми: да му готви, да му почисти, да му провери домашните. Сякаш намерихме компромис и всички бяха доволни.
Мислех, че след покупката на апартамента, ще ми е по-лесно да живея, но не беше така. Мама беше диагностицирана с рак. Трябваше отново да работя на три места, за да спестя пари за скъпото лечение. Докато майка ми беше болна, аз отново започнах да се грижа за детето и открих много нови неща за себе си. Например синът ми Владимир беше абсолютно неподготвен за ежедневието, не можеше да измие чиниите, дори не можеше да си стопли храната. Постоянно се оплакваше и хленчеше, искаше пари.
Бързо разбрах какво се случва, „седнах“ върху него и докато не го вкарам в релси нямаше да сляза. Плътно се заех с възпитанието му. Владимир вече беше на 16 години, беше няколко пъти по-грамаден, по-висок и помощен от мен, но за всичко веднага тичаше при баба си в болницата и се оплакваше колко зле е майка му. Разбрах, че съм изпуснала възпитанието на сина си, това беше моя вина, защото животът ми беше само работа и пак работа.
Нашият Владо дори не се опита да учи в университет, така и не реши кой иска да бъде в бъдеще. Не си намери дори работа, предпочиташе да иска пари от баба си, която с радост отваряше портфейла си и вадеше едри банкноти. Винаги съм мислела, че ако не знаеш какво искаш, трябва да отидеш и да работиш, да пробваш себе си, а не да седиш на врата на жените. Майка ми обаче беше на друго мнение.
Владимир продължи да седи у дома, постоянно висеше пред компютъра, ядеше сандвичи, от време на време се срещаше с приятелите си и се напиваше.
И днес моят любим и единствен син е на 22 години. Той щастливо ми съобщава, че приятелката му е бременна. Ето ти чудо! А младото семейство щеше да живее при мен и на мои разноски, тъй като бъдещата майка беше първа година студентка. Чаровно, осемнадесетгодишно бременно момиче, какво по-хубаво!
Без колебание реших да поговоря откровено със сина си, за да разбера какво мисли той като цяло за всичко това и какви планове прави. Не получих отговор на въпросите си. В резултат на това вдигнах голям скандал, но аргументите и доводите ми бяха ясни и повече от разбираеми. Няма да подкрепям младото семейство на сина си, достатъчно беше, че го отгледах сам, купих двустаен в центъра на града и платих за лечението на болната ми майка.
Накрая изритах сина си и бременната му приятелка през вратата. Не съжалявам за нищо и не, не се срамувам. Такива наглеци трябва да се научат по радикален начин, те не разбират от меко и човешко отношение. Сега синът ми и приятелката му живеят с майка ми с нейната пенсия. Помагам на майка ми да си плаща сметките и лекарствата, не давам пари на сина си. Смятам се за абсолютно права.
