Комарите харесват едни хора повече от други, а ново изследване на Лондонското училище за хигиена и тропическа медицина предполага, че това се дължи на генетични характеристики, пише The Verge. Учените са сравнили привлекателността на идентични и разнояйчни близнаци за комарите.Оказало се е, че идентичните близнаци привличат насекомите по подобен начин, за разлика от двуяйчните.
Мащабът на проучването е ограничен – изследователите са провели експерименти с едва 18 идентични и 19 двуяйчни двойки близнаци.Учените са анализирали причините, поради които някои хора са по-атрактивни за хапещите насекоми, тъй като тези насекоми могат да разпространяват смъртоносни болести, каквито са маларията, западнонилската треска, чукунгуня и тропическата треска. Полезно е да се знае как женските комари избират жертвата си, за да се създадат по-ефикасни репеленти.Системата за намиране на храна на комарите е сложна, обяснява Анандасанкар Рей от Калифорнийския университет в Ривърсайд. „Навигацията на комарите включва сложна серия от маневри“, казва той. „Космическите апарати, които се изстрелват към Международната космическа станция (МКС) преминават през фази – изстрелване, освобождаване на ракетата, отделяне на частите й, скачване със станцията. По подобен начин комар, който лети към човек преминава през различни фази“.Полетът в посока напред изисква енергия, затова женският комар го извършва, само ако засече въглероден двуокис – хората издишат около два литра всяка минута и 4 процента от тях са въглероден двуокис. Това активизира комара и го прави по-чувствителен към миризмите на кожата. Когато насекомите се намират на няколко метра от потенциалната си храна, те преминават от навигация чрез въглероден двуокис към навигация чрез миризма. Влажността и температурата на тялото също имат значение. След приземяването си, комарът опитва кожата чрез власинките на крачетата си.Познанията за комарите водят към извода, че предпочитанията им са свързани с количеството на въглеродния двуокис.
Хора, които дишат по-интензивно или имат по-голямо тегло са „апетитни“ мишени, но с това темата не се изчерпва. Хората, които са заразени с малария са по-привлекателни за насекомите, а предишни проучвания стигат до извода,че кожна бактерия, която произвежда някои компоненти от телесната миризма, също играе роля. Част от индивидуалната миризма се определя от гените и това е фокусът на новото изследване.Учените са измерили колко често комарите избират участвалите в опитите доброволци. Екипът е установил, че нивата на атрактивност на идентичните близнаци са почти еднакви, което предполага, че гените, контролиращи телесната миризма, наистина имат значение. Остава без отговор въпроса, дали разликата в атрактивността се дължи на миризма, която привлича или обратно - на миризма, която отблъсква комарите.
