Серия от 11 загинали младежи при нелепи обстоятелства бе прекратена след възстановяването на открадната икона от църквата в Несебър, убедени са местните жители. Те вярват, че в града им е станало чудо и че това не е суеверие.
В началото на XXI в. нещастните случаи с младежи от града са един след друг. Повечето загиват в нелепи инциденти и катастрофи - стават жертва на неразумното си каране или на други безразсъдни шофьори.
Във времето, когато един от най-коментираните случаи е предизвиканата катастрофа от Максим Стависки и съдбата на Мануела Горсова, на съседно легло във ВМА е 18-годишният Божимир Фратев. Той е пометен от шофьор на пътя Равда - Несебър в края на декември 2007-а. Боби издъхва след 6 месеца, без да излезе от кома и без да разбере, че е навършил 19 г.
През нощта на 5 юни 2008 г. БМВ удря мотор “Ямаха”. Загива 23-годишният Кръстьо Кръстев, който се вози на задната седалка. През 2002 г. 14-годишният Иван Габровски и негов приятел подкарват мотоциклет на централната алея в Слънчев бряг. Иван пуска кормилото за секунди, за да предаде управлението на приятеля си и това му струва живота.
През март 2007 г. 7 души загиват на място в катастрофа между Слънчев бряг и с. Кошарица, 8-ата жертва издъхва в “Пирогов”. След толкова нещастия мълвата за прокоба над града бързо тръгва. Възраждат се позабравени истории. Заради едната роднините на загиналия Боби посипват улиците на града с 2 т захар.
Преди години семейство от Несебър, чието дете изчезнало, ходило при Баба Ванга . Тя поръчала ритуала със захарта, за да “нахранят” проклятието. Но това очевидно не помага.
Другата история - за кражба на чудотворна икона на Богородица от “Успение Богородично”, изпраща представители на почернените майки при известните братя Динко и Йордан Диневи. По това време Динко Динев е почетен консул на Грузия у нас, а от стари хора в града майките чули, че открадната икона е изработена от грузински майстор, затова се нарича Иверска.
Динев приема присърце молбата, която е подкрепена и от църковното настоятелство.
При една от визитите си в Грузия той подготвя дар за патриарх Илия Втори - икона на св. Иван Рилски, изключително тачен светец там, и моли главата на грузинската църква за копие на иверска икона на Богородица, която се смята за закрилница на Грузия повече от 17 века.
Изографисването на Божията майка е отнело 8 месеца. За да вземе иконата, за Грузия заминава несебърският свещеник Петър Косев. Тя е посрещната тържествено през юни 2009 г. Монасите, които са я рисували, първо постили 40 дни, преди да започнат да я рисуват.
Грузинската иверска икона на Св. Богородица се смята за единствената в България. Според преданието, когато татарите нахлули в грузинските земи и сривали православните храмове, християнка скрила реликвата в дома си. Завоевателите стигнали до нейната къща и нападнали жената.
Тогава от носа на Богородица бликва кръв. Това възпира татарите и те пощадяват християнката. “Затова на тази икона Св. Богородица се изографисва с кръв по лицето”, показва Димитрина Кехайова, която се грижи за несебърския храм.
Според Новия завет в мига на Рождество в небето над Витлеем пламнала необикновена светлина. Явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.
Ако искаш Божията майка да чуе молбата ти, трябва да се помолиш в “Успение Богородично”, казват в Несебър вярващи. Иконите с лика на Богородица посрещат християните на крачка от входа на черквата. Вляво на поставка е “Иверската Св. Богородица”.
“Бях на посрещането на иконата, много хора се събрахме. Със силна вяра могат да се променят много неща. Винаги, когато влизам в тази църква, първо се кръстя пред иконата от Грузия, после пред другата, която знам като “Черната Богородица”, разказва Петя Стоянова.
Пред двете икони спира и семейство Гергови - Нина и съпругът . Купуват копие от “Черната Богородица” за подарък на своя близка, да я подкрепят в битката срещу тежко заболяване. С тази икона е свързана и историята на църква “Успение Богородично”.
Преди време “Черната Богородица” се е намирала в “Св. Георги” - на другия край на полуострова. Тя обаче внезапно изчезва, след което я намират в клоните на салкъм на мястото на днешната църква. Връщат я в “Св. Георги”, но историята се повтаря. Местните приемат това като знак, че на мястото на салкъма трябва да се вдигне храм.
