Илия Георгиев: Мария на два пъти забременяваше от Стефан

Бил е член на трупата на Старозагорския театър, след това дълги години играе в Пернишкия театър. Участвал е в култови български филми като „Козият рог“, „На живот и смърт“, „Апостолите“, „Записки по българските въстания“, „Бой последен“ и „От другата страна на огледалото“.Преди няколко години фондацията “Достойни българи”, на която е председател, излезе с инициатива за издигане на паметник в София на банкера Атанас Буров, приятел на дядото на Илия Георгиев, който вече е реалност. Сега фондацията възнамерява да почете по този начин и паметта на друг бележит българин – Симеон Радев.

- Г-н Георгиев, вие сте разказвали само за нашето издание за голямото си приятелство с покойната съпруга на Стефан Данаилов – Мария, и с нейния брат Георги, който за съжаление загива съвсем млад при катастрофа... 
- Не бих искал да давам интервю, защото ми е много криво и много болно. Даже онзи ден ми се обадиха от една телевизия и аз просто им отказах. Казах им: “Моментът не е удобен. Друг път”. 

Извинявайте, но някои ваши колеги пишат неправдоподобни неща. Седем, девет години била по-възрастна от съпруга си Мария...

- Каква е реалната им възрастова разлика?
- Мария е родена през 1937 г., а Стефан – през 1942 г. Всеки може да си направи сметката.

- Успяхте ли да се видите с Мария Данаилова преди смъртта й?
- Последните няколко месеца – не, защото Стефан беше много зле. 

Той даже ходеше с маска

не искаше много да общува с хора... И аз му казах веднъж: “Да знаеш аз няма да идвам у вас в скоро време...”, и той ми вика: “Абе, да не направим някоя беля...Ти да ме заразиш мен, аз – тебе...”. 

- Но никой не е очаквал, че Мария ще почине?
- О, не, не! Но се беше притеснила много за Стефан. Както и всички ние. Всички гледахме за него, никой не е предполагал за Мара такова нещо. За да не ги тревожат допълнително, много техни стари приятели не ходеха у тях. 

Лошото е само едно – че много хора ще дойдат на поклонението и погребението /интервюто е правено ден преди траурната церемония – б.ред./заради Стефан. А не заради Мария. Това е страшното. 

- Стефан Данаилов преживявал изключително тежко загубата на съпругата си...
- Как няма да му е тежко! Те са заедно близо 52 години. Празнуваха златна сватба. 

Моята сестра е един набор с Мара. Отгледали са ни заедно. Ние с брат й сме по-малки. Познаваме се от сто години, както се казва. 
Мара излезе много рано от Горна Оряховица, някъде на 18 години. По това време, преди да вляза във ВИТИЗ, нейният брат беше най-добрият ми приятел. Ние бяхме една компания, 15 човека...

- Навремето тези провинциални приятелства са били почти като роднинство. Доколкото знам обаче, Мария Данаилова е била много близка с покойната театроведка Росица Ненчева. Вие познавахте ли я? 
- Прекрасно я познавах. Наистина Росица беше голяма приятелка на Мара и Стефан. Даже навремето като студентки са живели в една квартира. И с актьора Стойно Добрев бяха близки. Първата му жена – актрисата от Пернишкия театър Елизабет Карагеоргиева, си отиде от рак. Самият Стойно, доколкото знам, овдовя и втори път. Беше женен за чужденка. 

- Софиянци от по-възрастната генерация си спомнят, че моминската фамилия на Мария е била Андронова. Усеща се гръцки корен...
- Пълното й име е Мария Димитрова Андронова. Но не знам да са имали нещо гръцко. Баща й беше от Еленския Балкан, а майка й – от Горна Оряховица. Но Жоро и Мара, и нея също вече Бог да я прости, са родени в Долна Оряховица.

- Братът на Мария Данаилова остави ли деца?
- Не, той не беше женен. Имаше приятелка, с която смятаха да се оженят. Но и за него се написаха небивалици. Бил на 28-29 години, когато загинал. А Жоро тогава беше точно на 31 години и половина. Той е роден през 1939 г. Почина през 1971-ва, на 23 март, а на 25-и беше погребението. Помня много точно, защото Жоро беше един от най-големите ми приятели. 

- Стефан Данаилов е отгледал като свое собствено дете продуцента Росен Цанков, син на съпругата му от първия й брак с режисьора Вили Цанков. В живота такива неща не се случват толкова често. 
- Вижте, много неща знам, но моментът още не е подходящ да ги разкажа. Стефан се оказа честен човек към Мария. 

- Какво имате предвид?
- Имам предвид, че този човек знае за някоя своя вина, Мария му е простила, той на нея... Неща, които са толкова естествени, че повече не може да бъде. 

Мария е била бременна два пъти от Стефан, но не е могла да задържи. 

Даже три месеца е лежала в болница за задържане

Стефан, чест му прави, остава цял живот с нея. Той е много добър човек. 

- Но не сте с едни и същи политически възгледи с него. Миналия път ми го казахте. 
- Не, не, не! Ние затова не говорим с него за политика. Но Стефан веднъж след 10 ноември каза пред мои колеги на една голяма маса горе в клуба на Народния театър: “Момчета, ако някой има право да плюе по комунизма, това е Илия. Той и преди 10 ноември плюеше. Аз знам какво са нанесли комунистите на неговото семейство”. Моят баща е бил по Белене. Дядо ми е бил най-богатият човек на Северна България. 

- Родителите на Мария Данаилова не са ли били засегнати от т.нар. мероприятия на народната власт?
- Как ще бъдат, като татко й беше привърженик на БКП? Но Мария не е била партиен член никога. 

Аз й виках “безпартиен комунист”

Един ден ще ви разкажа и за други актьори, и за други приятели. Отидох по разпределение в Старозагорския театър и стоях там три години, защото министърът беше казал на моя професор от ВИТИЗ, който искаше да остана в София, че съм нямал право на това като син на “народен враг”. 

После Георги Русев, Бог да го прости, ме покани в Пернишкия театър. И дълги, дълги години аз играх там. А Пернишкият театър по онова време не отстъпваше на софийските. Даже мисля, че беше най-добрият театър на следвоенна България. 

- Покойният ви колега Иван Балсамаджиев обаче изразява огорчението си от този театър в своите спомени...
- Там има друго нещо. Аз знам за какво става въпрос, но няма да го споделям сега. Иван не е огорчен от театъра.

- А може би от някои свои конкретни колеги?
- Точно така. Аз съм го приемал във ВИТИЗ навремето. И Мамалев, и Коцето Цанев... Бях в приемната комисия, когато те кандидатстваха. 

- Не е ли време, г-н Георгиев, да напишете мемоари? Много ваши колеги, при това от различни поколения, го направиха. Вас какво ви спира? 
- Защото съм на 70 ли?

- Е, на тази възраст сте “младенец” в сравнение със Стоянка Мутафова например, с Таня Масалитинова...
- Аз харесвам много Таня. След като Стоянка успя да направи едно изказване за Антон Радичев, който ми е състудент, дето се казва, на един чин сме седели четири години с него, който ми е много голям приятел и много почтен човек, не искам да я поглеждам повече. Така не може. 

- Мутафова е особен характер. 
- Не ме карайте да казвам истинската думичка. Муката й го връща много хубаво за простотиите по адрес на Антон Радичев. След толкова години на сцената нямаш право да говориш такива глупости. 


Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА