Има деца, които идват да дадат, а има и такива, които идват да вземат!-Защо е толкова трудно за вас?

Връзки с родителите

Той е "не е такъв." Щом разберете това, и смятате, че няма надежда. В такива случаи се казва: "Има деца, които идват да дадат, но има и такива, които идват да вземат . " В пристъп на отчаяние искаме да изкрещим: "Ако не беше то, всичко можеше да бъде различно, по-добре! Имахме идеално семейство, докато не беше то... " Детето, като вампир, изсмуква силите отвътре и не дава нищо в замяна.

Как да се справим с тази ситуация?

Оставяме го, да расте като плевел на пътя? Или продължаваме да инвестираме пари, време, любов, нерви, сила, здраве и много жертви, много хора са подготвени, че няма да бъдат оценявани, а по-скоро обратното. Чакат, кога ще направи избора си?

"Дадохме му живот! Той трябва да е благодарен за това." Всеки иска да стане важна личност  за детето си, колкото детето е за него. Но някои родители са сигурни, че децата им отказват да се отнасят както подобава.

Психологията на семейните отношения обяснява, че връзката между децата и родителите не се основава на обичайната взаимна обмяна. Детето не знае как, никога не може и не трябва да компенсира най-големия подарък - живота си. Има ситуация, при която някои се нуждаят, докато други не отговарят на очакванията.

Възрастните очакват послушание, добро отношение, уважение и признание, но балансът не работи! И всичко това, защото децата са свързани с родителите си чрез кръвната група, но не и духовно.

"Може би му давам твърде малко?" Вината убеждава, че детето не получава нещо важно. Много по-лесно е да дадеш материални облаги и да чакаш отплатата. Но детето се нуждае от вашето време, внимание, емоции, благодарност, любов, уважение, готовност да помогнете и да споделите правилното.

Обърканото дете създава омагьосан кръг - то настоява, а родителите се опитват да угодят и да видят в очите му капка благодарност.

"Бъди същиия като мен! Не мога да те дам на някой друг ." Тази фраза не се изговаря на глас, но се подчертава от признаците на неодобрение и нежелание да се примирим с детето в трудна ситуация, дори и да не е право сто пъти!

Възможно е да има конфликтна ситуация: родителите не се отказват, защото "не заслужава", и децата не вземат поука, защото размяната би означавала да се съгласят да жертват лични интереси. По-лесно е да казват: "Нямам нужда от теб!"Или се съгласяват да вземат пари и подаръци.

Връзката между подрастващите и родителите става сложна , защото много често вече нещата са изпуснати от контрол. Децата порастват и разочарованите родители се намират в “9-та глуха”. Те се отдалечават един от друг и всеки остава сам с обидата си.

Преди да е станало твърде късно, е време да свалите розовите очила. При децата животът винаги ще бъде труден, на фона ще има тревоги, отчаяние, умора, гняв и страх от самотата. Но жизненоважната аксиома е, че всяко дете е благословия. То трябва да бъде обичано, да показва искрени емоции и чувства, това е първото нещо, което ще се научи да дава.

Децата идват за да живеят. Вашето дете се е появило в този свят с една цел: да обичате себе си и него - не успешното и спретнато, контролирано и под калъп, но реалното, различното, силно и слабо, здраво и болно ... И колкото и да е възрастно на 3 или 33.

В живота има различни ситуации и различни семейства. Младежките проблеми в отношенията с родителите са само върхът на айсберга. За да бъдем щастливи, всеки от нас има огромна работа, преди всичко върху себе си.

Как мислите, кой е виновен за това, че децата растат неблагодарни ? Как можем да променим всичко? Не забравяйте да напишете коментар, Вашето мнение е много важно за нас.

Не забравяйте да покажете тази статия на приятели в социалните мрежи, със сигурност повечето от тях имат деца, които отглеждат.