На втори януари в България се чества деня на Свети Силвестър . В народните традиции този ден се нарича и Карамановден , който също така, както и на Игнажден се спазва обичаят полазване, което означава, че какъвто човек пръв влезе в дома ви-богат или беден, или добър или лош - такава ще е годината занапред.
Имен ден празнуват всички с имената: Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Гopан и Гopица, Серафим.
Този празник народът нарича Волски празник , Риначовден, Силвестри.
Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият й да дойде. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанин, на когото са ринали. На този ден на трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.
Според легендата Свети Силвестър папа римски е свещеникът, кой кръщава официално император Константин І Велики.
Името му се свързва и със следното предание. Магьосникът Замврий умъртвява вол, като му прошепва името на някакъв бог. Силвестър заявил, че единствено Бог може да дава и отнема живот и заповядал на магьосника да се помоли за спасяването на животното. Със своите молитви Замврий не успява, но св.Силвестър уповавайки се на вярата си, му връща живота. Затова той се смята за покровител на животните и най-вече на воловете.
На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър се нарича още Волски празник, а също и Карамановден.
Народното поверие гласи, момък (нежен мъж) намери кукуряк на Свети Силвестър, то той и неговите волове ще бъдат здрави през цялата година.
