До момента прочетохме и чухме какви ли не сценарии за развитието на заразата от коронавирус у нас. Не липсват и математически модели , които показват евентуалния пик на заболеваемостта и кривата, по която се движим в момента в България.
Главен асистен от Техническия университет публикува в интернет свой любопитен анализ и изчисли какво ще се случи в България при най-лошия сценарий с разпространението на коронавриуса у нас. Инж. Климент Ангелов прави пресмятания въз основа на смъртните случаи по месеци в страната за периода от 2000 до 2018 година, като пресмята и как би изглеждала графиката за смъртните случаи у нас, ако вземем сценария, който протича в Италия.
.jpg)
Според инж. Ангелов ако вземем италианския сценарий за пример, у нас до края на май би следвало от коронавируса да починат около 2400 души. Дори и тези 2400 случая да се прибавят към средния брой на починалите за периода на разпространение на заразата, то има едва 2,5% вероятност да се прехвърли кумулативната функция на разпределенито на смъртните случаи. За последните 18 години това се е случвало веднъж - през 2015 година, когато върлува свинският грип.
Изводите, които прави инж. Ангелов след своя анализ, са следните:
1. Не се намери вариант, при който общата смъртност при развитие на заразата от вируса SARS-CoV-2 през 2020 г. в България, дори и при изключително неблагоприятния сценарий, повтарящ интензивността на тази зараза в Италия, да се намира открояващ се извън нормалното разпределение на смъртните случаи за периода на усредняване 2000–2018 г.
2. Случаи със смъртност, подобна на хипотетично разгледаната в настоящия анализ за зараза с вируса SARS-CoV-2 в България, са наблюдавани през 2003 г., 2012 г., 2015 г. и 2017 г.
3. В периода 2000–2018 г., при данните за смъртността, които са използвани за построяването на настоящите референтни нормални разпределения, не е обявявано извънредно положение в държавата и не са разглеждани и третирани като при наличие на заплаха от сериозна степен конкретните епизодични инфекциозни заболявания.
4. Отчитайки всички отразени аспекти при настоящия анализ, може да се обобщи, че вирусът CoV-2 не представлява особено голяма заплаха за България и той не притежава значително по-голям капацитет в сравнение с преминалите в периода 2000–2018 г. заразни болести.
5. Като облекчаващо обстоятелство при протичането на заразата с вируса SARS-CoV-2 в България може да се отбележи фактът, че той се разгръща в по-късните месеци (февруари–май), през които, както е видно от направения анализ, следва, че интензивността му започва да намалява.
6. Може да се очаква относително намаляване на смъртността през летните месеци, тъй като заразата с вируса SARS-CoV-2 би катализирала известно количество смъртни случаи при хора с лабилно здравословно състояние, които в противен случай биха починали в следствие на евенуалните тежки летни жеги.
7. След приключване на календарната година е целесъобразно да се направи цялостен подобен анализ за периода от цяла година, който да покаже дали има съществени отклонения на смъртността през 2020 г. спрямо някоя от другите, обхванати в настоящия анализ.
