Статистиката показва, че на всеки 20 минути в региона един човек получава инсулт, а на всеки 60 минути някой умира от него. За щастие инсултът може да бъде предотвратен, а ако се случи, може да бъде успешно лекуван.
Според невролога д-р Деяна Йованович инсултът не избира време, място или възраст.
„Колкото по-дълго живеем, толкова по-вероятно е да получим инсулт, но не можем да контролираме това. Можем обаче да повлияем на спектъра от рискови фактори. Първото е хипертонията.
Нека разгледам едно нарушение на сърдечния ритъм – предсърдно мъждене.
Не всички нарушения на сърдечния ритъм ни излагат на риск от инсулт, но горното определено е рисков фактор и причината може да е, че не е въведена адекватна превантивна терапия против съсирване или временно е преустановена по някаква причина и ние виждаме това в ежедневната практика," Д-р Йованович обясни пред RTS.
Най-често инсултът се регистрира при хора на средна или по-висока възраст и най-често при тези, които имат голям брой придружаващи заболявания.
„Това, което ни притеснява е, че голяма част от тези пациенти, които имат съпътстващи заболявания, имат нелекувана хипертония, която не ги мъчи, не ги боли, така че когато нещо не ги боли, значи няма защо да се лекува.
Това обаче оставя последствия върху кръвоносните съдове и тези последствия се виждат на средна възраст“, добави професор Йованович.
Лечение на инсулт
Професор Йованович посочва, че от края на 90-те години на миналия век са настъпили две революционни промени в лечението на инсулт – въвеждането на терапия за премахване на съсиреци и отстраняване на съсиреци от запушен кръвоносен съд, което може да се направи за ограничен период от време.
„Крайният срок за прилагане на тази терапия за разграждане на съсирека е някъде около четири часа и половина, но днес имаме възможност с усъвършенствани методи на сканиране да открием пациенти, на които може да се приложи терапия до девет часа след това време, но това не е всеки пациент“, подчерта д-р Йованович.
Не трябва да пренебрегваме, казва професорът, внезапно нарушение на говора, внезапна загуба на чувствителността в едната половина на тялото, внезапно нарушение на зрението в едната половина на зрителното поле, усещане за нестабилност при ходене, много силно главоболие.
