Още древногръцката митология е приписвала на цветята тайни значения и често пъти мистични послания. Символният език, при който всяко цвете означава определена дума или чувство, се разпространил първо из Ориента.
Той достигнал Европа в началото на 17 в. благодарение на Лейди Мери Уъртли Монтегю, която заминала за Турция със съпруга си и започнала оттам да изпраща тези тълкувания:
Карамфил – Обичат те отдавна, без ти да знаеш.
Нарцис – Имай милост към страстта ми.
Крушов цвят – Дай ми надежда.
Роза – желая ви радост, нека тъгата ви дойде при мен.
Слама – Позволете ми да бъда ваш роб.
Канела – Всичко мое е и твое.
Пипер – Прати ми отговор.
Постепенно езикът на цветята станал много популярен в Англия и отчасти в континентална Европа, а през викторианската епоха англичаните буквално полудели по него. Играта станала изумително сложна.
Цветето означава нещо хубаво, само тогава, когато е поднесено изправено. Поднесено обърнато надолу, означава нещо лошо. Така например розов стрък с бодли и листа означавал „Боя се, че никога няма да ме обикнеш, но не преставам да се надявам”. Обърнат надолу същият стрък означавал „ Не бива нито да се боиш, нито да се надяваш”.
Очистена от бодлите, розата означавала „Има смисъл да се надяваш”; очистена от листата – „Страховете ти са основателни”. Наклонено надясно, цветето говорело за личните качества на получателя – например наклонена бяла лилия значела: „Ти си самата чистота и нежност”. Наклонено наляво, цветето носело послание за чувствата на този, който го поднасял.
Сложностите ставали все повече. Ако цветето било прикрепено към косите, то можело за значи предпазливост; втъкнато между гърдите, то показвало, че лицето помни доброто приятелство; забодено над сърцето, означавало любов. И все пак всичко зависело от избора на цветове.
Боднат в косите невен изразявал тъга; между гърдите – скука, а в близост до сърцето – любовна мъка. Необходимо било едва ли не оксфордско образование, за да разбереш какво ти намеква някой с една проста маргаритка!
