Аз съм на 67 години, преживях загубата на съпруга си и се стремя да живея заедно със сина си.
Както разбирате, жената на сина ми ме отвращава и има причини за това.
Пенсията ми е скромна, получавам и наследствена пенсия от съпруга си, но тя не е голяма.
Желанието ми е да живея със сина си, жена му да се грижи за мен и да ми готви. Искам да съм глава на семейството им.
Съпругът ми беше спокоен, отстъпчив човек, който изпълняваше заповедите ми.
Съпругът ми ме водеше на да си купувам дрехи и къде ли не.
Работеше и като охрана по график на всеки три дни.
Имахме достатъчно пари, живеехме заедно. Сега ми е трудно сама, не ми стига пенсията, не искам да се мъча повече.
Но основното за мен е желанието да живея със сина си, да управлявам къщата му, да управлявам семейния бюджет, както беше преди.
Жената на сина трябва да готви за всички. Заслужавам го, отгледах сина си, майка съм му, имам право на това.
Синът ми е добър човек, премести ме по-близо до него, живея в съседна къща, на пет минути пеша е. Но не ми харесва така. Не обичам да готвя и не искам да живея сама.
Трябва да прибегна до трикове, да се обадя на сина си, да се оплаквам от болки в краката, за да ми донесе храна.
Снаха ми казва за това: „Краката я болят, ходи при сестра си в друг град, а не може да дойде да си вземе хляб!“
Но не ме интересува какво мисли тя.
Нарочно намалявам звука на телефона си, за да дойде синът ми да провери как съм.
На сина си звъня до пет пъти на ден, всеки ден звъня и на внуците и снаха си.
Но не ми харесва, искам да живея с тях, да съм домакиня, а не гост.
Посещавам ги до три пъти на ден. Снаха ми е в отпуск по майчинство и винаги е вкъщи.
Обичам да идвам и да й давам съвети за отглеждането на дете.
Но тя явно не е доволна от присъствието ми, оплаква се, че й преча.
Идвам за няколко минути, тръгвам и тя трябва да го приеме.
Снаха ми реши да отиде на работа, но аз й казах, че нямам време да бъда бавачка.
Обичам внука си, но не искам да съм сама с него.
Обичам да давам съвети на снаха си и очаквам тя да ми се подчинява.
Отгледах сина си, не го ли заслужавам?
Аз трябва да командвам, да се оплаквам на родителите й за нея.
Наскоро останах с внука си, когато тя замина по работа, проверих гардеробите й, намерих вълнени чорапи и ги изнесох на балкона да изсъхнат.
Тя пристигна, скарах й се, обясних за молците, тя беше недоволна.
Оплаках се, а синът ми се скара.
Но ще намеря начин да го контролирам!
Това е написаната история, която получих. Трудно е да го коментираме, но можем да кажем, че авторката е решителна жена, свикнала да управлява. Тя е имала покорен съпруг.
