Искат минималната заплата да е според бранша

Основната цел на икономическата и финансовата политика традиционно е постигането на висок и устойчив стопански растеж. Темповете на растеж на българската икономика трябва да бъдат по-големи от средните за Европейския съюз, за да се случва процесът на застигане. Освен това трябва България да е сред най-добрите в това състезание, за да не изостава от преките си конкуренти, както това се случва спрямо Румъния.

Традиционните модели за икономически растеж разглеждат влиянието на три основни фактора – труд, капитал и технологии. Освен това е важна и институционалната рамка, която представлява основата, или необходимите условия за реализиране на икономически растеж.

За наличие на висока добавена стойност при производството е важно какво количество и качество труд се влага. Първият фактор се определя от броя на работната сила. Ниската раждаемост и застаряването на населението заедно с миграционните процеси към чужбина означават, че перспективите за икономически растеж чрез увеличаване на работната сила са твърде малко вероятни. Така основна цел трябва да бъде обхващането на все по-голяма част от населението във формална заетост. Това означава по-голямо включване на жени, младежи, хора от малцинствата. Пречките пред формалната заетост трябва да бъдат сведени до минимум. Това изисква по-слабо въздействие на административни изисквания като минимална работна заплата (МРЗ) или минимален осигурителен доход. В тази посока би следвало да се реформира определянето на МРЗ, като това се случва по икономически дейности и по области. Ясно е, че са налице сериозни различия в заплащането между София и Видин или между софтуерен инженер и строител, например. Друг важен инструмент за постигането на тази цел е улесняването на срочните договори. Така при сезонните работници дневните договори са средството за формализиране на заетостта.

В по-дългосрочен период насърчаването на раждаемостта и реформиране на здравеопазването са ключови цели. Втората от тях трябва да подобри здравния статус на работещите и да им осигури увеличаването на годините без заболявания.

Първата цел може да бъде обвързана както с фискални стимули (по подобие на Унгария, например), но и в резултат от общо подобряване на качеството на живот – по-голяма сигурност за живота и собствеността, по-добра работа на държавните институции и т.н. Особено важно е органите от системата на Министерството на вътрешните работи да започнат да работят по-ефективно за намаляване на битовата престъпност, кражбите и грабежите и за ограничаване на нарушенията при движението на пътищата от всички участници.

През последните години се регистрира и друга тревожна тенденция – намаляване на частните инвестиции, измерени чрез бруто образуването на основен капитал. За съжаление очакваното нормализиране на средата за бизнес през последните месеци не се случи в достатъчна степен или все още не дава нужните резултати, за което свидетелства продължаването на споменатата тенденция.

Необходимо е държавните институции и регулаторните органи да започнат да работят по-ефективно и безпристрастно и да не се използват за получаване на предимства за някои частни субекти за сметка на конкурентите им. Трябва да се направи преглед на административните тежести за отделните бизнеси и да се пристъпи към дългоочакваната регулаторна реформа, която включва инструменти като мълчаливото съгласие (ако няма изричен отказ за започването на дадена дейност, се счита, че е налице съгласие за това), да се облекчат, ограничат или дори премахнат някои лицензионни и разрешителни режими. По-ясно трябва да се определят компетенциите на регулаторните органи относно размера на санкциите при нарушения.

За подобряване качеството на работната сила са необходими промени в образователната система. Финансирането на обучението във всички образователни степени трябва да бъде обвързано с резултатите, които постигат учениците или студентите. Тези резултати трябва да бъдат измерими и сравними и да определят бонусите и съответно наказанията за институциите, които се справят добре или не се справят с обучението. Помощните показатели като например научно-изследователската дейност във висшите училища може да се използва като част от критериите за успех, но най-важното за завършилите тази степен на образование е как и дали се реализират на пазара на труда. По подобен начин критерият за успех на учениците е дали продължават в следваща степен или дали си намират работа и каква е тя. Целта е да може действително да се измери приносът на съответната степен към дохода на получилия диплома от нея.

Обвързването на образованието с резултатите би трябвало да приближи получаваните знания и умения с действително търсените на трудовия пазар, което ще бъде полезно и за работодателите, и за работниците.

Поддържането на близък до балансиран бюджет и спирането на тенденцията за нарастване на съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт също представлява основен приоритет. В средносрочен период е необходимо да се направи административна реформа, която да е ориентирана към постигането на резултати – тоест да бъдат запазени и евентуално разширени при необходимост администрации, които действително са необходими и носят нетни ползи за обществото и бизнеса, докато други да бъдат закрити или с намален бюджет и численост на персонала.

Оптимизирането на държавните разходи представлява изключително важна задача. Различни цели могат да се преследват по отношение на ефективността – двата основни пътя за това са постигане на по-добри резултати при запазване размера на финансиране или намаляване на разходите при същите резултати. В краткосрочен период предвид големите очаквани дефицити през настоящата и следващите 3 години е приложим вторият вариант, докато в по-дългосрочен период целта ще бъде постигането и на първия.

Един от елементите, на когото трябва да се обърне най-сериозно внимание, е държавната и общинската администрация и съответните предприятия. Идеи, като въвеждането на центрове за споделени услуги, каквито се използват от мултинационални компании, имат приложение по отношение на т.нар. обща администрация – счетоводни и финансови дейности, информационни технологии, юридически услуги, управление на персонала и собствеността, документооборот, транспорт и т.н. Това би позволило те да продължат да се изпълняват, без да е необходимо да се прехвърлят към частен изпълнител, но при значително намаляване на разходите и необходимите ресурси.

Ефективността на социалните програми също може да бъде повишена. Необходим е преглед, който да идентифицира най-уязвимите хора, какви са причините за това, какви са нуждите им и кой е най-добрият начин да им се помогне. Държавата не трябва да бъде източник на средства за хора, които не искат да работят, а липсват обективни пречки за това.

Осигуряването за безработица може да премине към принципа на индивидуални партиди, където се натрупват суми в зависимост от вноските, които е правило лицето, докато е работило.

Здравеопазването е друга система, където изтичат огромни ресурси, а резултатите са незадоволителни. Ниската очаквана продължителност на живота е сред основанията България вече да не попада в групата на най-развитите държави в света. Необходимо е да се добави допълнително задължително покритие над основното, осигурено от държавата и да се установи конкурентно начало между здравните фондове, които да имат действителни стимули да контролират използването на средствата, вложени от техните клиенти. Трябва да се засили и профилактиката и ефективността на доболничната помощ и да се ограничи практиката за изписване на най-скъпите клинични пътеки.

Една от новините за българската икономика през последната година е, че вече от нея се изнася продукт с висока добавена стойност – електроенергията. Високите борсови цени на пазара „ден напред“ в целия Европейски съюз вероятно ще се запазят и през следващите години. Това означава, че големите печалби, които реализират в момента електроцентралите не трябва да се използват само за помощи за бизнеса, които не са обвързани по никакъв начин дори със задържане на определено ниво на производствените цени. Тези фондове трябва да се натрупват и да се използват за изграждането на нови централи, които използват най-съвременни технологии, които да могат да се експлоатират в периода, когато въглищните вече ще са спрени. Механизмът за компенсации за бизнеса трябва да бъде променен, така че фактически да не фиксира пределна цена на тока, а да покрива определен процент над дадена стойност и да има максимален размер за субсидията на мегаватчас. Също така е необходимо да се инвестира в търсене на собствени източници на природен газ, като се отмени и мораториумът.

Посоченият списък от цели и мерки далеч не е изчерпателен. Той показва само основните насоки на политиката, която трябва да се провежда през следващите години. Възстановяването на устойчивостта на публичните финанси трябва да бъде първостепенна задача, а цялостната среда за бизнес трябва да насърчава създаването на стойност. Колкото по-малко пречки създава държавата чрез регулаторната уредба и своите институции и колкото по-малко се намесва, за да помогне на едни бизнеси за сметка на други, толкова по-голямо доверие ще има в нея и това ще помага за намаляване на несигурността и за увеличаване на доходите и качеството на живота. От друга страна отклоненията от тези цели и мерки дори за кратки периоди биха могли да доведат до трайни негативни последствия.