Шизофреникът Живко, който изрита зверски възрастна жена на спирка в Бургас и потроши таза й, е имал и предишни нападения. Само над жени.
А му имахме такова доверие… Имаше си повечко парички постоянно, защото ние с баща му разполагахме. Но не сме очаквали, че ще започне да взема наркотици…“, разказва Дарина. И добавя, че по отношение на дрогата Живко минал „през какво ли не“. Основно обаче се друсал с амфетамини. „Всичко ново и гадно, което излезе по онова време, той го беше пробвал“, заключава жената. Живко демонстрирал агресия още в младежките си години. Често се карали и с баща си Иван, който е тираджия и живее извън България. „Двамата не са се били, но баща му често го ругаеше.
Аз и с него имах сериозни проблеми, баща му беше също много агресивен“, спомня си майката Дарина. Както и това, че синът й растял затворен, не общувал много и не споделял. Когато станал на 19 години, установили, че има психическо заболяване. Междувременно майката и бащата Иван се развели. „Тогава Живко беше при мен. Притеснявах се, че показва агресия, но го отдавах на употребата на наркотици. Когато го заведох на лекар, казаха, че е болен от шизофрения. Тогава го прибраха в психиатрията за пръв път“, разказва Дарина. Живко лежал 20 дни и го пуснали.
Приемал редовно медикаменти и по думите на майката – лекарите казали, че „след 5 години ще се излекува“. „Минаха обаче повече от 7 години и не се оправя…
Пиеше си лекарствата и беше добре. Но на моменти ставаше агресивен…“, признава тя. Първият случай на по-сериозна агресия спрямо външни хора Живко показал малко след като го диагностицирали. „Бяхме тримата – с него и баща му. Разгождахме се в един от парковете на Бургас, когато нещо му стана и тръгна да напада една жена.
То при него е така – както си стои, нещо му става. Така го и обяснява: че както си стои така, нещо му с случва в главата и изведнъж става агресивен“, казва Дарина. И признава – всичките случаи на агресия са спрямо жени, при това възрастни. Майката на Кючуков признава също така, че самата тя е била обект на агресията на сина си. „Имало е такива случаи. Точно за това с новия ми съпруг решихме той да живее отделно.
Нямаше как да е при мен, защото се страхувах. Освен това имам и друго дете – дъщеря на 7 години. Не мога да си позволя да я изложа на риск“, споделя Дарина. Наели му квартира в съседния на техния блок в квартал „Изгрев“. Майката на Живко твърди, че всеки ден се виждали и тя следяла той да си пие хапчетата. „Вечерта винаги идва при мен, аз или баба му му ги даваме. Той много ни се ядосва за това, че го караме да ги пие.
Не признава болестта си. Казва, че е здрав“, пояснява Дарина. До деня на зверската сцена на спирката в Бургас Живко работел като товаро-разтоварач в магазин в квартала. В същия ден е бил уволнен от работодателя си, след като полицията отишла при него. „Нападнал е жената, когато е бил на работа, мисля, че в някаква почивка. Като се прибра от работа, нищо не каза, само мълчеше. Попитах го как е минало на работа, а той каза: „Добре“. Изпи си лекарствата и по някое време тръгна. А полицаите го чакали пред входа“, разказва майката на Кючуков.
И добавя, че дошлите на място полицейски екипи били упражнили насилие над него. На въпрос на БЛИЦ дали той е провокирал служителите на МВР по няккаъв начин, тя отговаря: „Махал с ръце нещо там… опитвал се да се защити, ми каза… искал да избяга. От полицията ми казаха, че оказал съпротива при ареста.
Ама разбрах после от Живко, че и в Пето районно в Бургас, където го отвели, цяла нощ ял бой – с шамари, с токове… Целият е син – по краката, по гърба.
А все пак той е болен човек!“, твърди Дарина. Но уклончиво признава, че е напълно възможно и в самото управление Живко да е буйствал. След като бил отвдене в психиатричното отделение, тя разговаряла с него. „Обясни ми, че нападнал жената, защото й казал да се махне, пък тя не го била направила…
Не бил добре, бил изнервен, защото не се бил наспал, не бил пил кафе…“, възпроизвежда Дарина безумните обяснения на сина си. По думите й той редовно пиел медикаментите си, но явно това не решавало проблема. „Сега е при мен, но не е комуникативен. Общува, когато си поиска.
Аз си го познавам – като му видя погледа, и ми става ясно… че му пада пердето. Проблемът е, че има много такива като него, а за тези хора никой нищо не прави. Живко и да го приберат в психиатрията – след 20 дена го пускат“, казва още майката Дарина.
