В свят, в който масово вирее безразличието, всеки иска да намери човек, който да го обича и с когото да споделя радост и тревоги. Но понякога това неистово желание да откриеш любовта може да ти скрои лош номер.
Истинска ли е любовта , или е плод на въображението, създаден, за да потисне поне малко самотата, страха и отчаянието? Има признаци, по които да разберем.
1.
2. Измерване на любовта и твърде болезнена реакция. Перфектният партньор трябва да се бори за теб всеки ден… Така ли?! Ако не ти поднася подаръци и комплименти, не те обича… Нима?! Истинската любов е винаги достатъчна! Тази, която е само в представите ни, си търси постоянните доказателства. Ако не е съгласен с теб, не те уважава. Ако забрави нещо, пренебрегва те. Ако не ти благодари, не те оценява. Само нереалната любов е способна да прави такива глобални изводи. На базата на нищожни доказателства издава смъртни присъди.
3. Неспособността да поемем отговорност. Лутаме се между миналото и очакванията за бъдещето. Сравняваме, търсим „какво се промени“. Все другият е виновен. Ако не му се излиза, значи е станал тъп и скучен. Ако не сме доволни от секса, значи той е спрял да се старае. Ако не прави планове за общо бъдеще, родителите му го настройват. Ако се пошегува дебелашки, приятелите му влияят зле. Нямаме достатъчно пари – тоя мързел безперспективен, да вземе да се размърда малко. И така списъкът с незадоволени очаквания расте с всеки изминал ден. И ние нямаме вина! Ние даваме всичко от себе си, но отсреща не го оценяват. Дали?
А нещата всъщност са толкова прости. Не винаги приятни, но прости. Само трябва да осъзнаем, че животът е непредвидим и в никакъв случай идеален.
Истинската любов е дар, който върви с хубавото и с лошото. И ние разбираме това, без да ни пречи. Нереалната любов е илюзия. За нея всяко непокрито изискване е предателство. Всяка критика – унижение.
