Днес докато пазарувах в хипермаркет от голяма верига, на касата станах свидетел на следното:
Възрастна жена, си беше закупила най-основните продукти, с които може да преживее идната седмица. В количката й имаше боб, яйца, мляко, хляб, сирене и малко домати.
„Моля Ви, извадете няколко доматчета за да станат точно!“ – а тя й отвърна „Ама госпожо, вижте каква опашка направихте, нямаме цяла вечер!“
Друг също толкова нервен господин се провикна: „Айде малко по-бързо, защото си имам по-важна работа“– потропвайки с крак.
Нещото, което обаче никой не се сети е, че жената има нужда само от 1 левче, което едва ли би ощетило нервния чичко, или всичките 20 души на опашката.
Очите ми се насълзиха, а жената трепереше от притеснение. Касиерката я изгони и й каза:
– Махнете се настрани и като намерите 1 лев, елате и си вземете нещата„.
Женицата се дръпна настрана и започна да рови във видно празното си портмоне. Сигурно щеше да си тръгне без да е взела нищо и най-вероятно щеше да остане гладна, защото беше 8 ч. вечерта.
Отидох при нея и понечих да й дам 2 лв, а тя ме погледна с насълзени очи и ми каза:
– Ама аз кога ще Ви видя, за да Ви ги върна?
Отвърнах й :
–Моля Ви, вземете ги! Вие имате по-голяма нужда от тях. На всеки се случва да не му достигне някоя друга стотинка! – и настоях, а тя ми каза:
–Бъди жива и здрава!
Стигат ми тези думи, изпълват ме с много енергия. Напомням ви само да бъдете преди всичко хора и да си помагате, нищо че на вас не винаги са помагали, нищо че не ви стигат парите, нищо!
Има много по-истински неща в живота, бъдете чисти и неподправени, за да ви се случват само най-прекрасните неща.
Дайте път на възрастна жена в автобуса и на бременната също, поздравявайте съседите си, обръщайте внимание на любимите си хора, казвайте „Благодаря“ и „Моля“ по-често и преди всичко бъдете хора!
Тази история е написана по действителен случай
Евгения Тонова, „Нова Варна“
