Младо момиче от Смолян отказа традиционните методи на лечение и реши, че ще си помогне само, търсейки алтернативни начини да победи левкемията. Ади, която е студентка, доскоро живее в Смолян с родителите си.
Заради лечението, през което преминава, те решават да се преместят в София.
Докато се учи там, никой не разбира, че е болна. Чак, когато се прибира в България, родителите й забелязват, че е много бледа.
В началото решават, че това е заради преумората, но майката на Ади знае, че нещо не е наред.
Когато води дъщеря си на преглед, се сбъдват най-страшните й съмнения – оказва се, че има левкемия и се налага да я приемат веднага в болница.
В първите дни Ади плаче и пита родителите си: „Защо аз?”
Когато става на 17 години, прекарва рождения си ден на морфин, защото не може да стои на краката си от болки.
Ади успява да премине през всичко и лекарите съобщават радостната новина – излекувана е или поне вън от опасност.
След три години обаче се оказва, че болестта се е върнала и този път момичето отказва категорично да се подложи отново на същото конвенционално лечение с химиотерапия и присаждане на костен мозък .
„Лекарите ми предложиха още няколко курса и трансплантация, дадоха ми 50% шанса тя да е успешна, на което аз не вярвам, мисля, че щеше да е дори по-малко. 70 – 80% от пътя към оздравяването е вярата, че ще оздравееш.
Вече не ме обзема страх”, признава Ади и разказва, че този път е решила да се лекува с глад и духовни практики. „Мечтая да пътувам, да видя нови, непознати неща и знам, че ще се случи, че ще бъда здрава”...
