Ами ако искреността и честността са най-важните неща в света? Така започва китайска история, която разказва за философията на тези човешки добродетели.
Преди много години в една страна живял един мъдър цар. Притежавал света, но му липсвало най-важното. Нямал деца.
Един ден си помислил: "Добре би било аз да намеря най-честното дете в страната и да го възпитам!".
На следващия ден наредил на всички деца в страната и им раздал семена: "На който от вас, от това семе израсте красиво цвете, ще бъде мой син или дъщеря".
Всички деца започнали да отглеждат семената, които кралят раздал. Дори и малкото момче, което живеело в малка дървена колиба в гората близо двореца, се опитвало да отгледа красиво цвете.
Изминали десет дни. Изминал и цял месец и дошъл денят, когато всички деца в цялата страна трябвало да дойдат в двореца на краля и да покажат цветята които са отгледали. Всички момчета и момичета бързали да пристигнат в двореца и да имат възможността да станат син или дъщеря на краля.
Цар минавал от дете на дете и разглеждал цветята, а малкото момче е плакало, защото само то дошло с празна саксия.
"А къде ти е цветето?", попитал царят.
В плач малкото момче му обяснило, че всичко се опитало, но нищо не успявало да накара семената да покълнат и да се превърнат в цветя.
"Това е моят честен син!" - Извикал кралят, хванал детето за ръка и го завел в двореца да го пази и възпитава като свой роден син.
Всички били видимо смаяни и се чудели, защо кралят избрал точно него.
"Защото на всички дадох сварени семена. От тях никога не може да покълне цвете!"- обяснил кралят.
