Историята за Свети Стефан

Той е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв между тях в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си. Свети Стефан е и първият християнски мъченик.

Юдейските началници бързо настроили народа срещу архидякона, тъй като били притеснени от нарастващия брой християни. Юдеите оклеветили Свети Стефан, че хули Бога и Мойсеевия закон. Старейшините го осъдили на смърт. Извели го извън Йерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт.

Свети Стефан коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!" Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

Стефан се превърнал в първия християнски мъченик, загинал в името на вярата. През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Хората смятат, че този празник "затваря кръга" на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия. По традиция трапезата трябва да включва свинско с кисело зеле и баница с месо.

В някои райони на България младите семейства отиват на гости на своите кумове, кръстници и родители. На други места от този ден започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден. Строго се спазват забраните, характерни за „мръсните дни". Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболеят от лоши болести.