Когато ултразвукът показал, че Кимбърли Бореам ще става щастлива майка на момиченце, тя би трябвало да е най-щастливата жена на света. Новината обаче била помрачена от нещо много зловещо, което се било спотаило в мрака.
„Чувствата ми онзи ден бяха смесени. От една страна аз си казвах, че не е нещо сериозно и най-вероятно е свързано с бременността ми и начина, по който реагира имунната ми система. Но всичко се сгромоляса, когато излязоха резултатите и те не бяха такива, каквито очаквах”, разказа още жената.
31-годишната Кимбърли забелязала за първи път, че нещо не е наред, когато се почувствала зле. Това й се сторило странно, защото по време на бременността й въобще не и ставало лошо и дори не й се гадело. Тя също забелязала бучка във врата си в Деня на майката миналата година. Жената сметната, че става въпрос за вирус и си дала две седмици, за да оздравее. С времето гаденето изчезнало, но бучката не. Това накарало Кимбърли да отиде на лекар, който я накарал да си направи кръвен тест.
Дни по-късно станало ясно, че причината за бучката във врата й не е вирус, а увеличени лимфни възли. Лекарите й казали, че може да става дума за лимфедем. Няколко седмици по-късно тя и съпругът й били повикани в болницата, за да разговарят с консултант. Там те научили за страшната диагноза – рак на сливиците в трети стадий. Заболяването било лечимо, но ако не засегне гърдите и други части на тялото й.
Лечението обаче било доста рисковано, както за нея, така и бебето, което тя носела в утробата си.
Първоначалната й мисъл била, че тя може да умре, но после Кимбърли поставила ръце на малкото си коремче и решила, че трябва да защити бебето си, като здравето й е на заден план.
Следващите няколко дни за Кибърли са като в мъгла. В крайна сметка тя решава „да се стегне” и да се фокусира върху борбата с болестта. За да запазят бебето, лекарите предлагат на жената да го роди преждевременно още в 24-тата седмица. В крайна сметка лекарите й казали, че ако тя се подложи на операция за отстраняване на тумора тя ще може да продължи бременността и така да даде най-голям шанс за оцеляването и на двама им.
Операцията преминава успешно. Следващите 10 дни тя прекарва в болницата, а възстановяването й е трудно. Тя се храни с трудност, почти й се налага да се учи отново как да приема храна и пие течности.
Възстановяването след това продължава шест седмици у дома. Жената с мъки достига 34 седмица на бременността, когато лекарите казват, че тя може да продължи с лечението на рака, като преди това роди. Жената се решава на предизвикано раждане.
„Приеха ме за раждането в събота сутринта, само седмица по-късно започнах с химиотерапията”, спомня си тя. След усложненото предизвикано раждане, 10 август на бял свят се появява малката Дарси.
