Историята на малката Алина за това как руснаци отвличат украински деца за пари

По думите й Алина и семейството й били взели хранителни помощи от наложената от Русия администрация. Когато бързо приближаващите украински сили нахлуят в Херсон, казва тя, те ще наранят всеки, който е бил в контакт с руснаците.

Алина разказва пред The Guardian, че е била убеждавана, че Евгения е нейна приятелка. Когато жената предложила да избягат в Русия, "за да са на сигурно място", уплашеното момиче се съгласило.

Реалността обаче била по-мрачна. Евгения вижда грижите за Алина като начин да получи пари и по-добър апартамент от социалните служби в Русия. След като преминала границата, тя станала много по-груба към детето.

Хиляди деца са били отвлечени и отведени в Русия след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през февруари миналата година. Алина е една от няколкостотинте късметлии, които бяха върнати, след като майка й, подпомогната от доброволци, предприе опасно и заобиколно пътуване до Русия, за да защити случая си пред социалните служби на страната.

Според украинското правителство 16 226 деца са били депортирани в Русия, от които 10 513 са установени, а повече от 300 са се върнали. Някои се опасяват, че броят на изчезналите може да е подценен.

Непридружени деца, някои от които са били убити по време на обсадата на Мариупол, са изчезнали в санкционирана от Кремъл система, която сега е разследвана от Международния наказателен съд.

Опитът на семействота на Попова и други, които са говорили пред The Guardian, хвърля светлина върху друг аспект на извеждането на украински деца в Русия: как приятели и дори роднини са вземали деца, понякога по финансови причини.

"Тази жена излъга Алина", казва Светлана. "Тя й каза: "Тъй като си говорила с руски войници по време на окупацията и си взела храна и вода след освобождението, украинските войници ще те измъчват и убият. Трябва да избягаме, защото сме в опасност. Казах на Алина, че всичко е лъжа, но тя повярва на жената, открадна акта си за раждане и отиде с нея миналия октомври."

Проследявайки дъщеря си чрез социалните медии, тя открива, че Алина е била отведена в село на 1500 км в Русия.

Когато Светлана се свързва с Алина в приложението за съобщения Vibеr, Алина плаче. Евгения обаче я хваща и взима телефона на детето.

"Бях толкова уплашена", признава Алина. "Евгения беше толкова дружелюбна, когато бях в Украйна, но тя ме измами. Когато разбра, че говоря с майка ми, тя се ядоса и ме удари. Беше обсебена от парите и това, което можеше да получи от властите, за да се грижи за мен."

За да си върне дъщерята, за Светлана има само една възможност: да пътува до Русия по "ужасяващ" маршрут през Полша и Беларус, за да се обърне към социалните служби във вражеска страна.

Достигайки до района, където дъщеря й е била отведена, тя прави официално изявление, че Алина е нейна дъщеря, само за да открие, че жената, която я е отвела, е изпратила момичето в "рехабилитационен център" на 80 км в опит да я скрие, докато тя организира документи за осиновяване.

"Звучи странно, но властите бяха на моя страна. Бяха ядосани, че е отвела Алина на руска територия", казва Светлана. "Те също така казаха, че ако бях дошла четири дни по-късно, жената вече е щяла да има руска лична карта за Алина. Тогава тя щеше да е вече рускиня и нямаше да мога да я прибера."

Ако Алина и Светлана са имали късмет да се съберат отново, те представляват малка част от разделени семейства, чиито деца са успели да се върнат в Украйна. Повечето роднини на отвлечени деца не желаят да говорят по темата от страх, че това може да усложни усилията за прибирането им. В особено известен случай група отвлечени украински деца от Мариупол бяха представени на митинг в Москва през февруари.

"Не сме сигурни колко деца са замесени", казва бившият детски омбудсман Микола Кулеба, който сега ръководи спасителната мрежа "Спасете Украйна", която помага на родители като Свитлана. "Не само непридружените деца са изпратени в лагери в Русия и децата, отвлечени от интернати и сиропиталища. Не сме сигурни за какъв брой говорим. В някои случаи става дума за деца, които са били в окупирани райони, докато останалата част от семейството им е останала в контролирани от Украйна райони."

"Трябва да говорим за децата, които сега са в Русия, за които не знаем нищо. Деца, чиито родители са били затворени, след като са били разделени във филтрационните лагери или чиито родители са били убити, по-специално по време на обсадата на Мариупол", добавя той. "Ние сме най-загрижени за онези деца, които са в неизвестност от шест месеца и повече, когато руските власти са подготвили свидетелства за раждане и паспорти и са ги изпратили в приемни семейства".

Както и в случая с Алина, Кулеба казва, че е чувал за други украински деца, които са били отнемани заради финансови облаги.

"Едно момче, което спасихме от руско училище, каза, че е било с друго момче от Мариупол, което е било настанено в много бедно семейство на алкохолици. Той беше игнориран и гладен всеки ден. За мен това предполага, че са го отглеждали за пари, за да си купуват алкохол", разказва той.

Въпреки успехите на неговата група във връщането на украински деца, Кулеба забелязва "промяна към по-лошо" в отношението на руските власти.

"Те разбират, че всеки от тези случаи е военно престъпление и все повече се опитват да блокират връщанията. Правят го все по-трудно и по-трудно. А времето работи срещу тези деца. Някои идват от много уязвим произход и това, което признаваме, е, че е лесно да им се повлияе, особено след шест месеца."

"Имахме случай на момче, което след две седмици в приемно семейство не искаше да бъде върнато. Беше убеден, че украинците ще го наранят."