Създателят на Бялото братство Петър Дънов е предупреждавал много пъти, че йогата не е подходяща за хората, родени и живеещи на Европейския континент. Това подкрепя усилията на Българската православна църква да покаже, че древноиндийската система от упражнения не трябва да се изучава в училище, тъй като противоречи на религията по нашите земи.
Преди 100 години Петър Дънов казва за йогийските упражнения: „Методите им са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца.
„Сега, когато говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения за дишане на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които са неприложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия." Петър Дънов обяснява, че йога практиките са създадени в дълбока древност за друг начин на мислене на човечеството и за възприемане на света, което е по-различно от това на християните след Разпятието на Исус Христос.
Създателят на Бялото братство казва, че Христос донася религията на любовта, взаимопомощта, прошката. Това са нравствени ценности, които имат нужда от друг тип упражнения, изтъква Учителя и създава своята система за движение на тялото, известна като паневритмия . Когато все пак някой от учениците му практикува йога и в резултат на това при него се явява някакъв физиологичен или психически проблем, Дънов припомня собствените си съвети:
„Не слушате това, което аз казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години на едно друго човечество. Има много начини, методи, с които йогите си служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено да се осакати. Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методи на разумната природа. Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на българина".
Според Дънов правенето на различни видове упражнения - физически, музикални, за дишане, е основен метод за физическо, духовно и умствено израстване на човека. Затова той почти във всяка своя лекция или беседа дава поне едно упражнение, което е съобразено както с темата, така и с периода, в който се намира човечеството. Условно неговите упражнения могат да бъдат разделени на такива за физическо укрепване, за духовно укрепване, за развитие на мисълта и за закаляване на волята. Част от тях са универсални, а друга - съобразени с физическата и духовната характеристика на българите.
