По време на терористичното нападение в търговския център в Найроби миналата година, една смела майка казва на двете си дечица да се преструват, че са мъртви, за да оцелеят. Лежали на пода в търговския център, а през цялото време майката им пеела , за да бъдат мирни.
Тайлър Хикс, фоторепортер от Ню Йорк Таймс, спечели Пулицър за отразяването на терористичното нападение в столицата на Кения и е автор на тази снимка на семейството, което се крие от въоръжените мъже.
Няколко дни след като спечелил наградата, Тайлър Хикс получил имейл.
"Това се случва много рядко - да имаш достъп до хората в хаотични сцени като тази", разказва Хикс. "Правиш нечия снимка, запечатваш невероятна сцена и след това никога не разбираш какво се е случило с тях.... Аз се обадих на тази жена, водихме видео разговор по Skype и беше невероятно. Тя ми показа децата си, 2-годишно момче и 10- годишно момиче, и ми разказа цялата история: как са лежали там в продължение на пет часа .... усещали миризмата от барута... разказа ми как са преживяли това.”
Хикс е фотограф за Ню Йорк Таймс, който живее в Кения. Рискувал е живота си много пъти, за да отразява войни и конфликти в места като Косово, Чечня, Конго, Етиопия, Судан и Ирак . Той за първи път отишъл в Афганистан след атентатите от 11 септември и се връщал всяка година оттогава. Награждаващите го го поздравяват за неговите умения и смелост.
Хикс е бил държан в плен в Либия в продължение на почти една седмица, заедно с още трима журналисти, сред които е бил и репортерът Антъни Шадид. По-малко от година по-късно, Хикс и Шадид се промъкнали през турската граница, за да снимат гражданската война в Сирия . По-късно, докато се опитвали да излязат от Сирия, Шадид починал от тежък астматичен пристъп и Хикс, който бил в шок, трябвало да измисли как да върне тялото му през границата в Турция и го е носил.
Освен това той казва: „Съпругата на Антъни и синът му бяха в Турция и го чакаха да се върне от това пътуване, и това беше наистина най-тъжното нещо, което трябваше да направя, да се изправя пред жена му и малкото му момче и да им обясня какво се е случило.”
За това как е бил наблизо и се е озовал в мола в онзи ден, той разказва:
„Не съм се втурнал сляпо през вратата. Първо мислех, че това е грабеж и че не е нещо, за което да поема риск – това не е голяма новина. Има много насилствени грабежи в Кения и това е нещо, от което просто трябва да стоиш настрана. Когато за първи път се приближих до мола можех да видя ... стотици ужасени хора, бягащи от тази сграда, през паркинга на улицата - наистина се изливаха на улицата. Веднага разбрах, че това трябва да е нещо по-сериозно, а не просто обир.
Когато се приближих до търговския център, можех да видя ... хората да излизат и си личеше, че бяха простреляни. Имаше хора с кръв по лицата, които бяха избутвани в пазарски колички от други цивилни хора, те буквално ползваха количките като носилки.
Малко по-късно, след около 45 минути, бях видял и убити хора и беше ясно за мен, че това е нещо много голямо и сериозно и оправдаваше риска да вляза, за да видя какво става вътре.„
За самата снимка на децата и жената , Хикс казва:
„Бях на място, на което бях изложен на показ, затова не прекарах много време там. Но погледнах надолу и видях тази невероятна сцена на младата жена с двете деца, които се криеха на пода на кафене. Можеха да се видят гилзите около тях и те бяха просто вкаменени, напълно неподвижни... за мен, снимката наистина обобщава какво се случи там. Извън снимката, навсякъде около тях и на пода на този мол имаше тела, мъж до банкомат ... застреляна жена, която все още държеше пазарска чанта... а те някак успяваха да избегнат това.
Спокойната музика, която свири в търговския център все още свиреше на фона на цялото това нещо – сред целия хаос и стрелба и всичко, което се случваше, вървеше и тази спокойна музика . Така че майката всъщност е пеела заедно с тази музика, за да задържи децата си спокойни – особено малкото момче, за което тя казва, че рядко може да стои на едно място и за пет минути, а този път е трябвало да го държи спокойно в продължение на пет часа.„
