През 60-те и 70-те години България се изправи пред спешната задача да осигури жилища за гражданите, което доведе до мащабното строителство на панелни блокове.
Тази практика в соц. страните се отнасяше и до бившата ГДР, която също е частично застроена с "панелки".
.jpg)
Достатъчен брой години изминаха, а малка част от построените блокове у нас са само с леки козметични подобрения, тук-таме санирани, докато в Германия те са напълно обновени и съвсем се доближават по качеството на новопостроените жилища и съвсем не са само напудрени, а действително променени заедно с цялата им инфраструктура.
.jpg)
Германците решават да ремонтират (нещо което и тук се прави, като саниране, но доста по-неуспешно) старите панелки. В крайна сметка според изчисленията им е по-бързо и по-изгодно е да се възстановят и модернизират, отколкото да се построят нови.
.jpg)
Работейки върху външния вид на старите сгради, немските архитекти изоставили сивото, заменяйки го с по-весели нюанси на бежово, синьо, кафяво и дори червено.
Пред блоковете са изградени ниски тухлени огради, които да отделят входовете един от друг и от пътното платно. По този начин германците правят живота на жителите по-безопасен и по-удобен.
.jpg)
Да наистина санираните блокове разполагат с балкони, просторни тераси, а дори и външни асансьори.
Твърде големите блокове бяха разделени на няколко секции. И в някои случаи, строителите дори са намалили пет-етажните "панелки" на 3 етажа.
.jpg)
В близост до всеки блок има площадка с контейнери за боклук. Освен това, тя е заключена, така че никой чужд не може да хвърля боклук в контейнерите.
.jpg)
.jpg)
С този подход в Германия наистина беше възможно да се съживят старите блокове и да се улеснят условията на живот. Не е изненадващо, защото германците са известни с това, че правят всичко рационално и качествено. А тук санирането продължава
.jpg)
