При периодонтит се разпада нервът и се уврежда връзката, която задържа зъба в челюстта. Зъбът става подвижен, започва да се клати и боли при най-малко докосване.
Повишава се температурата на тялото. Ако периодонтитът протича без болка, тогава протича и спадане на костта около корена. Образува се гранулом. Това е торбичка на върха на зъбния корен.
Появява се киста (голяма кухина), която изисква по-сериозно лечение не само за да се съхрани самият зъб, а и за да се предотврати отравянето на организма от продуктите на разпада на собствените тъкани.
Ако човек има няколко увредени от периодонтит зъби, той развива усложнения и от страна на вътрешните органи - гломерулонефрит на бъбреците, ревматизъм на сърцето, ревматизъм на ставите.
Развиващият се периодонтит се проявява с резки болки в областта на зъба, които се засилват при докосване. Подпухват устните, бузите, венците, увеличеният зъб започва да се клати. Появява се неприятен дъх от устата, а понякога и дупчици на венеца. Отокът и насъбралата се гной трябва да се премахнат. Затова лекарят отстранява набъбналата пулпа от коренния канал. След това болният изплаква устната кухина със сулфаниламидни препарати. Така се ускорява оздравяването, ликвидира се острият процес. В по-тежки случаи се предписват и антибиотици.
Понякога се налага проблемният зъб да се извади, особено при остър периодонтит, а понякога и при хроничен. Това се прави, когато има опасност да се разпространи възпалителният процес върху костните и меките тъкани. И тук става вече въпрос не за дни, а за часове.
