Що е то?
Да медитираш означава да наблюдаваш, да съзерцаваш, но без да мислиш и да анализираш това, което е пред погледа ти. Необходимо е просто да се отпуснеш и да забравиш, че около теб е свят, пълен с проблеми.
Другото идва от само себе си.
Да направим първото упражнение!
Осигури си покой през следващите пет минути. Седни удобно, затвори очи и започни да дишаш бавно и дълбоко. Не обръщай внимание на нищо друго, освен на дишането си. С всяко вдишване - поемаш положителна енергия и с всяко издишване се освобождаваш от всичко черно (умора, яд, гняв, обиди). Опитай се да не обръщаш внимание на околните звуци и да не мислиш нищо. Съвсем съзнателно се загледай “тъпо” в някоя точка пред себе си - все едно коя. Дишай бавно и дълбоко. Това е засега.
Второ упражнение
Сигурно ви е било малко трудно и не сте успели. Никой не успява от първия път. Пробвайте първото упражнение пет-шест дни. Няма да се научите да медитирате, но пък редовно ще получавате огромна доза успокояване на нервите. Да минем обаче към второто упражнение.
То е още по-лесно от първото, понеже е същото като него, но се опитайте да се изолирате от света вече в продължение на 15 минути. Правете същото както преди, само увеличете времето. След няколко дни ще усетите, че към десетата минута вече започвате да се унасяте в едно странно полусънно състояние. Е, вече сте минали поне една трета по пътя към истинската медитация. Но усещате ли вече как много по-трудно започвате да се дразните и как много по-леко понасяте тъпотиите на деня?
Трето упражнение
Минали са повече от две седмици. Сега вече можете да опитате и да се концентрирате наистина съзнателно върху някоя точка, а не както в началото само да я гледате “тъпо”. Практикуващите медитация от собствената си практика предлагат да изберете като точка за взиране пламъка на свещ. Причината е, че той непрекъснато трепка и така има двойно действие. От една страна, не е неподвижен и това спомага за по-лесно адаптиране на очите към него. От друга - движейки се, той по някакъв начин омагьосва и спомага за отпускането ни.
Опитайте с това упражнение още десетина дни. Към края им може би вече ще сте успявали за минута-две напълно да се отпуснете и да забравите, че този свят изобщо съществува. Повече от това не бива да искате.
Оттук нататък има предостатъчно литература, която ще ви помогне да навлезете още повече навътре в умението да се медитира, за да достигнете истинската му същност. Ако желаете.
Вярвайте, за да успеете
Чевствате се скапани, уморени, всичко ви е криво и всичко върви накриво? Ами, нормално - животът ни днес е напрегнат, безпаричен и понякога отчайващо сив и скучен.
Вярвайте и всичко ще се оправи. Поне така съветват психолозите. И са прави. Понеже надеждата се ражда с появата ни на този свят и значи трябва и да си отиде чак когато и ние си тръгнем. Но малко успяваме да я запазим до края на живота си.
Ако ви кажат, че надеждата - това е вярата в доброто, не цъкайте с език. Те, хората, са прави. Тъй като доброто е това, което си правим сами на себе си. Вярвайте си и не се съмнявайте в нищо. Ако се съмнявате в близките си например, те ви го връщат по същия начин, но в най-неочакваното за вас време и място. Ако се съмнявате в собствения си успех, той няма да дойде.
Е, това е вярата и това е надеждата.
Няколко прости правила:
Ако не вярвате или се съмнявате в Бог, по-добре не го споменавайте, понеже Той бави, но не забравя.
Не се кръстете, ако усещате, че не ви се кръсти.
Ако не давате достатъчно от себе си, не очаквайте да получите.
Ако искате печалба от ТОТО-то, пуснете си фиш. Вярно, че е виц, но е истина.
Бог дава, но в кошара не вкарва - работете, за да получите.
Прости истини, но ефективни, ако ги следваме. И най-важното - вярата е и умението ни да помъдряваме с години и да приемаме света такъв, какъвто е, за да можем да го разберем и да използваме дори недостатъците му в своя полза.
Да направим първото упражнение!
Осигури си покой през следващите пет минути. Седни удобно, затвори очи и започни да дишаш бавно и дълбоко. Не обръщай внимание на нищо друго, освен на дишането си. С всяко вдишване - поемаш положителна енергия и с всяко издишване се освобождаваш от всичко черно (умора, яд, гняв, обиди). Опитай се да не обръщаш внимание на околните звуци и да не мислиш нищо. Съвсем съзнателно се загледай “тъпо” в някоя точка пред себе си - все едно коя. Дишай бавно и дълбоко. Това е засега.
Второ упражнение
Сигурно ви е било малко трудно и не сте успели. Никой не успява от първия път. Пробвайте първото упражнение пет-шест дни. Няма да се научите да медитирате, но пък редовно ще получавате огромна доза успокояване на нервите. Да минем обаче към второто упражнение.
То е още по-лесно от първото, понеже е същото като него, но се опитайте да се изолирате от света вече в продължение на 15 минути. Правете същото както преди, само увеличете времето. След няколко дни ще усетите, че към десетата минута вече започвате да се унасяте в едно странно полусънно състояние. Е, вече сте минали поне една трета по пътя към истинската медитация. Но усещате ли вече как много по-трудно започвате да се дразните и как много по-леко понасяте тъпотиите на деня?
Трето упражнение
Минали са повече от две седмици. Сега вече можете да опитате и да се концентрирате наистина съзнателно върху някоя точка, а не както в началото само да я гледате “тъпо”. Практикуващите медитация от собствената си практика предлагат да изберете като точка за взиране пламъка на свещ. Причината е, че той непрекъснато трепка и така има двойно действие. От една страна, не е неподвижен и това спомага за по-лесно адаптиране на очите към него. От друга - движейки се, той по някакъв начин омагьосва и спомага за отпускането ни.
Опитайте с това упражнение още десетина дни. Към края им може би вече ще сте успявали за минута-две напълно да се отпуснете и да забравите, че този свят изобщо съществува. Повече от това не бива да искате.
Оттук нататък има предостатъчно литература, която ще ви помогне да навлезете още повече навътре в умението да се медитира, за да достигнете истинската му същност. Ако желаете.
Вярвайте, за да успеете
Чевствате се скапани, уморени, всичко ви е криво и всичко върви накриво? Ами, нормално - животът ни днес е напрегнат, безпаричен и понякога отчайващо сив и скучен.
Вярвайте и всичко ще се оправи. Поне така съветват психолозите. И са прави. Понеже надеждата се ражда с появата ни на този свят и значи трябва и да си отиде чак когато и ние си тръгнем. Но малко успяваме да я запазим до края на живота си.
Ако ви кажат, че надеждата - това е вярата в доброто, не цъкайте с език. Те, хората, са прави. Тъй като доброто е това, което си правим сами на себе си. Вярвайте си и не се съмнявайте в нищо. Ако се съмнявате в близките си например, те ви го връщат по същия начин, но в най-неочакваното за вас време и място. Ако се съмнявате в собствения си успех, той няма да дойде.
Е, това е вярата и това е надеждата.
Няколко прости правила:
Ако не вярвате или се съмнявате в Бог, по-добре не го споменавайте, понеже Той бави, но не забравя.
Не се кръстете, ако усещате, че не ви се кръсти.
Ако не давате достатъчно от себе си, не очаквайте да получите.
Ако искате печалба от ТОТО-то, пуснете си фиш. Вярно, че е виц, но е истина.
Бог дава, но в кошара не вкарва - работете, за да получите.
Прости истини, но ефективни, ако ги следваме. И най-важното - вярата е и умението ни да помъдряваме с години и да приемаме света такъв, какъвто е, за да можем да го разберем и да използваме дори недостатъците му в своя полза.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари