Многочислените легенди и поверия за подковите произлизат от реалния живот. През ранните векове на нашата ера желязото току-що е започнало да се появява в Европа. Било е много скъпо и всяка желязна вещ е имала много висока стойност.
В селските дворове желязото е било изключителна рядкост. И когато някой намерел подкова на улицата , то това се смятало за голяма находка. От подковата можело да се измайстори нещо – например нож или няколко гвоздея.
В различните европейски страни съществуват свои легенди за подковата като символ на благополучието, късмета и щастието. Ето ви една англо-саксонска приказка за преподобния Дънсън и Дявола.
При бъдещия Кентърберийски архиепископ Дънстън, който бил и ковач по съвместителство, дошъл Дяволът и го помолил да го подкове. Дънстън го подковал толкова силно и здраво, че той от болка започнал да вие и да се търкаля. Молейки за свобода, Дяволът се заклел, че никога няма да се опита да влезе в порта или врата, над която има подкова.
И по нашите земи също се е смятало за добра поличба да намериш подкова по пътя. В някои места е съществувал специален ритуал за подобни случаи. Трябвало да се вдигне подковата, да се плюе, да се намисли някакво желание и след това през лявото рамо да се хвърли надалеч, след това без оглеждане, да се върви напред. На други места е съществувал друг обичай: вземали са находката и са я заковавали на входната врата.