Всеки човек жадува за обич и внимание . Понякога по твърде странни начини.
Ето кои са най-честите признаци, че детето има нужда от повече внимание и обич :
1. Раздразнително е , всеки опит за разговор се превръща в кавга за незначителни неща. Уж има някаква комуникация, но на практика се получава нейната противоположност. Изливат се думи, думи, които не дават никакви отговори. Демонстрира се враждебност.
2. Непрекъснати молби и призиви от страна на детето да си поговорите , вие те все заета, а когато все пак се стигне до „говоренето“, се оказва, че няма конкретен въпрос който да бъде обсъден. То просто иска вашето внимание.
3. Нервно е , почти безпричинно крещи. Това може да е знак за тревога и дори отчаяние по причини, които ние намираме за относително дребни. Появило се е, например, акне по лицето. Не минава и не минава, а детето ви иска непременно до петък ситуацията да се оправи. Тогава целият клас ще ходи на дискотека, а тези досадни пъпки бият по самочувствието. Как да не се отчаеш...
4. Детето ви стои затворено в стаята си по цял ден – гледа телевизия, виси пред компютъра, дори вечеря там. Ако продължи повече от няколко дни, е тревожен симптом. Това може да е бягството му реалността, неговото скривалище. Много вероятно е зад тази самоизолация да се крие проблем, за който то неистово да иска да говори с вас. И крещи в мълчанието си, с отсъствието си.
Важно е да чуем тези безмълвни, а понякога и истерични викове. Да разчетем знаците. А не да реагираме първично. Вярно е, че сме изморени от работа, тревоги, отговорности. При този вариант вероятността да влезем в разрушителната спирала на скандалите и обвиненията , а едновременно с това и на отчуждението, е огромна. В повечето случаи в разговорите, в пълноценната комуникация се крие огромна сила. Поддържа се близост, търси се решение на детските проблеми , дава се другата гледна точка и тя показва, че почти нищо не е толкова зле, колкото изглежда. Освен това да го гушнеш, похвалиш или окуражиш върши толкова работа, колкото на човек му е трудно да си представи. Всъщност и на нас самите не ни ли се иска много често някой просто да ни прегърне, да ни каже, че всичко ще се оправи, да ни изслуша с разбиране. И това въпреки че толкова много вече сме преживели. При децата всичко е същото като се прибави липсата им на социален опит, повишената чувствителност и лесно накърнима представа за справедливостта.
