Как да разберем, че имаме проблем с рак на дебелото черво

вход през zajenata.bg
За Жената
Здраве
Здравни Новини
Как да разберем, че имаме проблем с рак на дебелото черво
428126
Източник: 24zdrave.bg
Снимков материал: pixabay.com
Как да разберем, че имаме проблем с рак на дебелото черво

-Д-р Тушев, какво представлява ракът на дебелото черво и къде най-често се появява той?

-Ракът на дебелото черво и ректума е злокачествен тумор, произхождащ от лигавицата и нарастващ в повечето случаи към вътрешността на червото. Това довежда до стеснение, кървене и запушване.

Най-често туморът се локализира в сигмовидното черво, правото черво и дясната част на дебелото черво. В хода на развитието си злокачествените тумори прорастват в съседни органи, дават разсейки в лимфните възли, черния дроб, белия дроб, по перитонеума, в мозъка, костите и др.

-Какви са симптомите и как да познаем, че е възможно да имаме подобен проблем? Има ли рискови групи за това заболяване?

-За съжаление първите симптоми в повечето случаи се изявяват късно, понякога повече от година след появата на рака. В началото оплакванията са неспецифични - коремен дискомфорт, непостоянни коликообразни болки, чести изхождания на диарични изпражнения, отслабване на тегло. Анемията, запекът, наличието на примеси от слуз и кръв във фекалиите са по-късни симптоми. Трудно повлияваща се на лечение хемороидална болест също може да бъде симптом на рака на ректума и дебелото черво, особено при пациенти над средна възраст. В някои случаи заболяването се диагностицира в напреднал стадий след появата на усложнения или разсейки.

Рискови фактори са: възраст над 60 г., наличието на близки роднини (майка, баща, брат, сестра, син, дъщеря), починали или лекувани от рак на дебелото или правото черво, вродени и генетично предавани заболявания - фамилна аденоматозна полипоза, наследствен неполипозен коло-ректален рак, хронични възпалителни заболявания - улцеро-хеморагичен колит, болест на Крон и др. Аденомите на дебелото черво също се приемат за преканцероза, като рискът нараства с възрастта, броя и размера им. Рискови фактори също са и лекувани в миналото рак на дебелото или правото черво, лимфом, ендометриален рак, рак на тестиса, както и провеждана в миналото лъчетерапия, диабет.

- По какъв начин се диагностицира ракът на дебелото черво ?

-Златен стандарт в наши дни е фиброколоноскопията - миниинвазивен ендоскопски метод, позволяващ директен оглед на цялото дебело черво, който дава възможност за селективна биопсия. Неинвазивен метод е виртуалната колоноскопия, която представлява дигитална 3D реконструкция, като опция на съвременната комппютърна аксиална томография - КАТ. Но при това изследване биопсията е невъзможна, а и цената му е по-висока. Относно по-старите методи, като иригографията, мисля, че няма място в съвременната диагностика на коло-ректалния рак.

-Д-р Янков, какви са познатите методи за лечение?

-Съвременното лечение на коло-ректалния рак се базира на комплексния подход с участието на хирург, химиотерапевт и лъчетерапевт, но на този етап хирургичното лечение има водеща роля. При начални и добре диференцирани карциноми е възможно миниинвазивно ендоскопско отстраняване чрез фиброколоноскопия или трансанална ексцизия. В болшинството от случаите ракът е в по-напреднал стадий и е необходимо оперативно отстраняване на част от дебелото или правото черво заедно с лимфните възли. Понякога се налага изрязване и на част от други органи - тънко черво, коремна стена, пикочен мехур, яйчници, матка, простата, черен дроб и др. През последните 20 г. навлезе широко в практиката лапароскопският метод и се доказа, че при спазване на определени показания той не отстъпва по онкологична радикалност на конвенционалните методи. Извършването на онкологично адекватна операция при рак на дебелото или правото черво с конвенционален (отворен) достъп предполага отваряне на целия корем, екартиране на коремните органи, излагането им на външната среда, както и повишен риск от бактериално замърсяване. Освен значителната болка и дискомфорт в следоперативния период, конвенционалните методи са свързани и с по-голям риск от настъпване на типични усложнения - сраствания и чревна непроходимост, гнойно възпаление на оперативната рана, следоперативни хернии, пареза на червата и тромбоемболични усложнения, поради продължителното залежаване. След лапароскопска операция болката е незначителна и в повечето случаи пациентите се раздвижват часове след операцията, възстановяват се за броени дни и могат скоро да се върнат към нормалния си начин на живот.

- Оперативното лечение дава ли гаранция за излекуване на заболяването?

-Понятието „гаранция" е абсолютно неприемливо в онкологията. Правилното лечение, извършено от квалифицирани специалисти, дава максимален шанс за излекуване. Извършването на онкологични операции изисква определена специализация и е натоварено с голяма отговорност. Важно е да се отбележи, че първата операция за рак на дебелото и правото черво е решаваща за изхода от лечението. Рискът за поява на рецидив в най-голяма степен се определя от възможностите и онкологичната квалификация на хирурга, извършил първата операция. Прогнозата за пациенти с рецидивни тумори е изключително неблагоприятна. В напредналите стадии излекуване не може да се постигне. В тези случаи целта на лечението е повишаване качеството на живота и максималното му удължаване.

-Съществува ли превенция чрез профилактика на рак или по друг начин? Какво бихте посъветвали пациентите?

-Препоръчват се различни диетични режими с намаляване на мазнините и прием преимуществено на целулозни храни, разнообразно и балансирано хранене, но реална превенция на този етап не съществува. При пациентите с доказани вродени заболявания, като гореописаните - фамилна аденоматозна полипоза и наследствен неполипозен коло-ректален рак , се препоръчва превантивно отстраняване на цялото дебело черво и ректума още при поставяне на диагнозата. В случаите с улцеро-хеморагичен колит и болестта на Крон се извършва ежегодно фиброколоноскопия в хода на лечението. Останалите пациенти, особено тези над 55-60 г., бих посъветвал да се подложат на това изследване, даже и без да имат оплаквания. При установена нормална находка нова колоноскопия се извършва чак след 4-5 години. Единичните полипи се отстраняват по време на самото изследване, а контролна колоноскопия трябва да бъде направена 2 години по-късно. Цели се диагностициране на коло-ректалния рак в ранен стадий, когато лечението дава най-благоприятна прогноза. Скрининговата програма за коло-ректален рак, която се провежда в момента в България, е базирана на така наречения хемокулт тест, с който се изследва наличието на минимални количества кръв в изпражненията. Този метод е слабочувствителен и дава твърде много фалшивонегативни разултати. Не бихме посъветвали никого да се доверява и успокоява от негативен резултат, даже при екзактно изпълнен хемокулт тест.

Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft