Един от най-важните фактори при определяне на това дали духът е добър или лош , е степента на развитие на сигнала. Определящ е и езикът им.
За същността на един дух можем да съдим така, както съдим за хората. Така например един дух може да не е на високо интелектуално ниво, но да притежава много високи морални качества.
И обратното – един дух може да е много ерудиран, но в морално отношение да е на много ниско ниво.
Има няколко начина за разпознаване на това дали духът, който усещаме и/или виждаме е добър или лош. На първо място е чувството, което изпитвате в присъствието на духа. Доброто чувство е гарант, че той притежава множество добродетели.
Действията на духовете пряко показват чувствата, които ги карат да ги вършат. Ако те са добри - значи и духът е добър, ако са лоши – духът е лош.
По презумпция добрите духове могат да говорят и вършат само и единствено добри неща. Те не могат да вършат злини, докато лошите могат да прикрият някой коварен план зад маската на добрите намерения.
Висшите духове използват само чист, благороден език. Те не залагат на тривиалности, изказват се скромно, без да парадират с превъзходство и знания.
В думите на обикновените, низши духове, личат вулгарност, самодоволство и лъжа – отражение на човешките страсти. Ако усетите подобно държание от такъв дух, представяйки се той под уважавано име, то той най-вероятно ви мами.
Формата, под която ви се представя духът, не е отражение на цялостната му вътрешна сила. Вслушвайте се в думите му, като всяко отклонение от разума и логиката биха означавали, че духът е лош.
Добрите духови ви предават своята мъдрост. Ако ги запитате за нещо, което не знаят, те ще замълчат и ще потърсят отговора заедно с вас. За разлика от тях лошите духове са всезнаещи и компетентни по всякакви въпроси. Често, тяхната мъдрост е лъжлива.
Ако даден дух опита да ви командва – то той е лош. Добрите духове съветват, но не се налагат. Те напътстват, но не покровителстват всяка ваша стъпка.
