Как да разпознаеш фалшива ли е любовта ви

И изведнъж той… изчезва! Не се обажда‚ а когато ти му позвъниш‚ прекъсва разговора рязко с думите: “Извинявай‚ сега съм много зает!”. “О‚ нещо се е случило! Той има някакви проблеми!” - казваш си ти и още дълго време му правиш различни най-различни предложения за оказване на помощ. Приписвайки студенината му на нежеланието да те занимава с проблемите си‚ ти упорито отказваш да разбереш‚ че той просто те е изоставил. По чисто мъжки начин на действие.

...Той си е тръгнал. Събрал си е носните кърпи‚ чорапките‚ почетните грамоти‚ значките и CD-тата и е хлопнал вратата. Първия час ти си в шах‚ след два вече плачеш и мъчително съобразяваш с какво си го обидила. Не си разбрала какво е то‚ но вече си готова да се покаеш за каквото и да е.

...Всички ние‚ дамите‚ по природа сме адвокати. Наистина само за “делата”‚ които се отнасят до мъжете. При това не за всички‚ а само за нашите‚ любимите. Защо когато мъжете ни се държат зле‚ изневеряват ни и даже ни зарязват‚ ние сме готови да измислим всякакви причини‚ за да ги оправдаем‚ само и само да не си признаем очевидното - нас вече не ни обичат. Макар че в това няма нищо толкова трагично! Като не те обича този‚ ще те обикне друг. Но вместо да приемем това /макар и горчиво‚ затова пък полезно!/ откритие за действително‚ да превъзмогнем случката и да започнем нов живот‚ много от нас са склонни да се занимават с “душевен онанизъм” - всячески да оправдават мерзавеца в собствените си очи. Ние всичко и винаги разбираме‚ прощаваме и сами на себе си поясняваме нещата и то дотогава - докато не го видим на улицата с новата му жена и новородено детенце. Но даже и тогава пак ще си кажем: “Може пък малко да се е поразгорещил‚ да се е ядосал? Но той все още ме обича‚ нали така!”

Минаваш на самообслужване

...Той те гледа! Аха‚ как те гледа! И това вече две седмици. А един път даже ти е намигнал /или ти се е сторило?/. И неслучайно те е помолил за огънче. Кой знае защо обаче не те кани на среща. Сигурно се страхува…

Това е още един вид женска “адвокатска дейност" - да приписваш на “клиента” това‚ което той всъщност не е и помислил. Тук е достатъчно да усвоиш простичката истина‚ която повтарят всички психолози: “Всеки мъж ако иска нещо‚ на всяка цена се стреми да го постигне. Най-вече ако нещата се отнасят до жена!” Ако обектът на твоите мисли спокойно се занимава с нещо свое си‚ а ти зад гърба му се самонавиваш‚ че той “иска‚ но си мълчи”‚ значи ти си “затворила заведението и си преминала на самообслужване”.

Съвременните момичета често се потапят в самотата‚ гадаейки дали някой си ги обича или не ги обича‚ дали ще им позвъни или не. Но при днешните темпове на живот ние наистина нямаме време да се отдаваме на лирическа неопределеност - необходимо е бързо да хванем бика за рогата и да определим доколко са искрени чувствата на даден човек към нас и какво точно е замислил. Така че нашата задача е не толкова да уличим мъжа в липса на любов‚ колкото да се научим да разпознаваме “лицето” на това отсъствие на чувства. И да не губим време за безперспективно очакване и да се измъчваме от мъките на неизвестността. Иначе наистина рискуваме да изпаднем в комичното положение на човек‚ който си мисли‚ че всички са влюбени в него‚ но се притесняват да си признаят.

Мъжът изчезва!

Неотдавна на един павилион за вестници се появи обява: “Съпругът ми изчезна. Който го върне - възнаграждение!” Това може и да е било шега‚ но за съжаление‚ нещата не са толкова прости. Дали мъжът е бил отведен “на каишката” на нечии чужди чувства‚ или сам си е тръгнал‚ не е важно. Не се надявай‚ че някакъв добър човек ще го намери‚ върже и доведе пред вратата ти, ти ще му сложиш намордника и всички отново ще са си у дома!

Не‚ изчезналият мъж е по-сложно явление от изчезналото куче. И ако избягалият четириног категорично е необходимо да се търси‚ спрямо избягалия кавалер трябва да се зададе сакраменталният въпрос: “А трябва ли да бъде върнат!?” Ами ако бягството е негово осъзнато и изпълнено решение? Може да е забравил да те предупреди‚ а може нарочно да не е искал да го направи‚ за да избегне излишните “разбори”?

Как да се научим навреме да разбираме, че любовта е свършила или няма намерение да започва? Много просто - като престанем да мислим за мъжа с величествени фрази‚ като “Той постъпва така‚ защото всъщност иска онака!” Мъжете не умеят да скриват своите истински чувства‚ ние просто трябва да се научим да ги улавяме. И да приемаме за любов елементарната учтивост - когато не искат да ни обидят с отказ или да правят разрива прекалено болезнен. За какво ти е мъж‚ който не се интересува от теб‚ когато наоколо има толкова други‚ не по-малко достойни от него? Наистина някои особи от мъжки пол ни водят за носа съвсем съзнателно.

Причините могат да бъдат различни - едни ни държат за “запасно летище”‚ където да се приземят в случай‚ че ги изхвърлят от законното им такова, за други няма нищо по-страшно от откровеното обяснение... И той чака ти някак сама да се досетиш‚ че между вас всичко е свършено. И колкото по-рано набереш смелост и осъзнаеш‚ че той вече не те обича‚ толкова по-скоро ще си потърсиш друг‚ по-перспективен партньор. И ще се потопиш в нов‚ къде-къде по-упоителен роман!
А в тази връзка ние ще ти дадем един "пищов" - списък на дамските "адвокатски" услуги.