Естествено както малките, така и големите деца имат право и да се посърдят, и да поплачат, и да направят някоя беля, и да повредят нещо - така те се освобождават от вътрешния дискомфорт. Обикновено родителите започват да се борят с това с "проверени" средства. Ето някои методи от арсенала със заглавие "Как да направим детето послушно":
- надсмиват се над малкия човек;
- упорито го разпитват какво се е случило /това само дразни детето, защото на него му е трудно да обясни състоянието си с думи/;
- Цъкат или демонстрират колко много са загрижени за състоянието му /в такъв момент впечатлителното дете също се плаши, а хитрото започва да ви манипулира/;
- изливат гнева си, оскърбяват словесно или физически;
- притискат детето с родителския си авторитет, заповядват му, поставят му ултиматуми /"Щом ти правиш така, аз ще направя еди-как си...".
От родителския си опит вие вече сте разбрали, че такива действия само наливат масло в огъня. Следователно трябва да се постъпи по друг начин. За начало помислете така: "Щом моето дете се държи зле, значи има основания за това. Вероятно го измъчва някакъв проблем, който то не може да реши самостоятелно. И има нужда от съвет и помощ". Такива или подобни мисли ще ви помогнат да не се сърдите, да не се вбесявате, а да проявите съчувствие. В края на краищата кой може да разбере собственото ви отроче по-добре от вас самите?
Какво да правите с капризното хлапе? Нищо. Оставете детето намира. Позволете му да остане насаме със себе си - предоставете му уютно местенце, сложете там възглавници, меки играчки. Без вашите досадни въпроси /съчувствие, огорчение или протест/ детето скоро ще се отпусне и ще дойде на себе си. А през това време вие ще пуснете спокойна музика /звуци от природата, птичи песни, ромолене на ручей/ и ще се занимавате със своите си работи. Най-добре - с домакинските. Защото в този момент мозъкът ви ще ви трябва, за да анализирате ситуацията и да изработите по-нататъшната линия на поведението си.
