Ясно е, че хормоните участват във всички процеси, случващо се в нашето тяло. Това важи в пълна сила и за отслабването. Ако искате да се отървете от ненужните килограми, то трябва да знаете закономерността между тези връзките.
Един от най-важните хормони, отнасящи се до хранителното поведение при хората, е лептин. Той регулира приема и разхода на енергия в човешкия организъм.
Неговото действие се определя от особена разновидност на нервните клетки в мозъка. Лептина въздейства директно върху апетита и води до по-малка консумация.
Споменатия хормон се произвежда от мастните клетки. Когато попадне в кръвта, той достига до част в мозъка, наречена хипоталамус.
Там стимулира центъра за ситост и удоволствие . Когато човек започне да трупа килограми обаче, човешкият мозък става по-малко чувствителен на влиянието на лептина. А това затруднява неговите функции.
След преяждане например, местните клетки произвеждат по-малко лептин. Мозъкът отвръща с понижаване на апетита. Когато сме на диета обаче, изгаряните мастни клетки са в пъти повече и следователно нивата на лептина се увеличават, поради което изпитваме постоянен глад.
Често обаче, когато настъпи значителна загуба на тегло за кратък период от време, нивото на лептина се повишава до такава степен, че той вече престава да играе ролята на правилен регулатор на апетита.
От друга страна, при подобно повишаване на съдържанието на лептин в организма се появява опасност от тромбообразуването и се повишава опасността от сърдечносъдови проблеми.
Ядейки нередовно през седмицата и прекомерно през почивните дни например, целият лептинов механизъм се разрушава. С времето тази тенденция може да доведе до пълната лиса на чувство на ситост, което от своя страна ще ви кара да ядете повече, отколкото трябва. И съответно показанията на кантара няма да са приятни.
Следователно, за да поддържате постоянните и правилни нива на лептина, за да запазите фигурата си здрава и фина, трябва да се хранимте в нормални граници – често и по малко.
Гладът е най-погрешният начин за сваляне на килограми , който може трайно да увреди нивата на хормона на отслабването.
