В нашата страна има голямо изобилие от дивoрастящи билки , които можем да използваме за приготвяне на полезни чайове, лековити отвари и домашна козметика. Предимствата на собственоръчно събраните билк и пред закупените е, че сме сигурни в техния произход, можем да си наберем толкова, колкото ни е необходимо и то без пари, а не на последно място са добра причина да си организираме приятна разходка сред природата.
Преди да посегнем към едно или друго лековито растение обаче, трябва да сме сигурни, че го познаваме добре. В противен случай можем да съберем негов двойник, които дори може да се окаже опоасен за здравето ни. Затова ако се чувстваме несигурни в тази област, най-добре е да се снабдим със справочник, където подробно са описани всички белези на билките или да се консултираме с опитен билкар.
Къде да ги събираме
Въпреки че са само на една ръка разстояние, билките, които растат в чертите на града не са подходящи за събиране. Същото важи и за тези, които растат край пътища, предприятия или бензиностанции. Тези растения са подложени на замърсяване и не само изгубват лечебното си действие , но и натрупват токсични вещества. Това с най-голяма сила важи за липата, която поема оловото от въздуха.
Кога да ги събираме
Всяка билка има определен период, през който е най-лековита. Освен това различните части на растението могат да съдържат различни химични вещества (и имат различно действие), затова трябва да се берат поотделно и в различно време. За пъпки трябва да се отправите още в ранна пролет, преди да са започнали да са се разпукват. Дървесната кора също се събира през този период, тъй като тогава движението на сокове е най-интензивно. Листата, цветовете и цялата надземна част на растението се берат по време на цъфтежа или до няколко дни след това. Плодовете и семената трябва да се изчакат да достигнат зрялост. Все пак има изключения, например шипките е добре да се берат няколко дни предварително, защото така запазват най-добре формата и полезните си вещества. Корените се изкопават през есента или най-ранна пролет, когато се намират в период на покой. Независимо обаче за каква част от растението става дума, времето трябва да е сухо и слънчево, защото влагата запарва набраните билки и влошава качеството им.
Когато се отправяме за билки трябва да мислим не само за собствените си нужди, но и съхранението на това богатство. Отделните части трябва да берем, без да унищожаваме цялото растение, като внимателно вземаме само това, което ни е нужно и в количеството, което ни е нужно. Останалото е лакомия и безотговорно отношение към природата.
Цветовете трябва да откъсваме цели , при някои билки, като лайката например, и с част от стъблото. Те са най-нежната част на растението, затова трябва да внимаваме да не се смачкат или запарят, докато се приберем у дома. Корите е най-добре да се вземат от млади 2-3 годишни дървета, като се белят от горе на долу. За целите надземни части на растенията е добре да си носим ножица, защото изрязването е както по-щадящ, така и по-лесен начин за събирането им.
Не трябва да пренебрегваме и мерките за безопасност, особено ако събираме отровни растения. Те не бива да се смесват с други билки, а веднага след като ги откъснем, трябва внимателно да измием ръцете си.
