В статията ще намерите подробна информация за разделното хранене . Какви са принципите.
Разделното хранене
През последните години във връзка с променения начин на живот и труд и с промените в околната среда се отделя все повече внимание на здравословния начин на живот , включително и на природосъобразното хранене. Използването на естествени торове в земеделието, увеличаването на относителния дял на натуралните продукти и на суровите плодове и зеленчуци в менюто, както и вегетарианството са вече напълно приети като начин на живот.
Един от най-разпространените и популярни принципи на здравословно хранене е разделното хранене . То препоръчва при едно хранене да не се съчетават храни, които съдържат повече белтъчини и такива с повече въглехидрати. По този начин се улеснява храносмилането, тъй като стомахът отделя само няколко храносмилателни ензими.
Всяка храна съдържа пет типа хранителни вещества — белтъчини, мазнини, сложни въглехидрати (скорбяла), захари и киселини . Някои от тях са инертни при наличието на други хранителни вещества, други реагират помежду си и причиняват смущения на храносмилането. Тези хранителни вещества обаче са в различно съотношение в различните продукти и това, което е в най-голямо количество, определя целия храносмилателен процес.
Поради това е най-добре едно хранене да се състои от продукти, които се подпомагат взаимно в процеса на храносмилането, а това води и до по-пълното им усвояване. Така се обяснява голямото значение на правилното комбиниране на храните, а за да може всеки лесно да се ориентира при избора си, тук е приведена примерна класификация на храните, в която те се обединяват в три основни групи.
Основният принцип, който трябва да се спазва за правилно разделно хранене, е че неутралните храни (***) могат да се съчетават и с групата на въглехидртите (*), и с групата на белтъчините (**), но не се комбинират въглехидратите (*) с белтъчините (**) по време на едно хранене. За ваше улеснение в началото можете да редувате белтъчни с въглехидратни дни.
Храни с въглехидрати
Храни, богати на въглехидрати *
- ВСИЧКИ видове зърно: пшеница, ръж, овес, просо, царевица, неполиран ориз, ечемик
- Всички изделия от пълнозърнесто брашно (хляб и хлебни изделия, макаронени изделия, грис, както и изделия е пшенични трици)
- Някои сортове зеленчуци и плодове – картофи, земна ябълка, зелено зеле, ряпа, банани, необработени със сяра сушени плодове (включително дребните стафиди без семки), пресните фурми и смокини, меките сладки ябълки
- Подсладителите – фруктоза, мед, кленов сироп, крушов и ябълков сироп
- Картофеното нишесте, бакпулверът и др. набухватели, бира
Храни с белтъчини
Храни, богати на белтъчини (и киселини) * *
- Варено, печено или задушено месо – ВСИЧКИ видове (Не се препоръчва да се консумира свинско месо.)
- Всички видове птици – варени, печени (пържени) и задушени
- Всички видове колбаси, приготвени чрез варене или печене (пържене) – телешки и пилешки кренвирши и салами, наденици, варена шунка, пастет, лебервурст, варена сланина и др. (Препоръчва се да не съдържат свинско месо.)
- Всички непушени видове риба, ракообразни, миди и др. морски продукти в печен (пържен) и варен вид
- Всички соеви продукти
- Яйца и прясно мляко с всякаква масленост Всички видове кашкавал и кашкавалени сирена е не повече от 50 % масленост („Пармезан“, „Ементал“, „Гауда“, „Ведър“, „Витоша“ и др. холандски, латвийски и швейцарски сирена)
- Варени и консервирани домати
- Напитки-плодов чай, ябълкови вина, тръпчиви бели вина и шампанско
- Всички сочни плодове без костилки освен черни боровинки (ягоди, малини, къпини, френско грозде, и др.)
- Всички плодове със семки ( без сладките ябълки) и е костилки, както и всички Цитрусови (портокали, лимони, грейпфрути), всички екзотични плодове — манго, папая, киви, пъпеши (без бананите) (Според д-р Хей киселите сортове плодове се отнасят към белтъчините продукти, но по-къс но е доказано , че само малка част от тях са богати на протеин и могат да се комбинират с други богати на белтъчини храни, затова е по-добре да се употребявате мляко или кисело-млечни продукти като закуска или междуястие. При по-прецизна класификация, те би трябвало да бъдат отнесени заедно с напитките към; храните, богати на киселини, които при правилно комбиниране и пропорции подобряват храносмилането, като възстановяват киселинния баланс.
Добре е за паниране на белтъчните продукти вместо галета или брашно да се използват сусамово семе и смлени бадемови или орехови ядки
Неутрални храни
Те могат да се смесват по време на едно хранене както с богати на белтъчини продукти, така и с храни, богати на въглехидрати,
- Всички мазнини – растителни масла (олио, зехтин, кокосово, бадемово, орехово и др. масла), нехидриран (диетичен) маргарин, краве масло, масло и маргарин за сандвичи
- Всички киселомлечни продукти – извара, кисело мляко, йогурт, кефир, сметана, мътеница
- Всички видове бяло сирене
- Всички сурови и пушени колбаси и меса — пушено месо, пушени салами, пастърма и др. (за предпочитане без примеси на свинско месо)
- Суровото месо – тартар
- Сурово маринована или пушени риба
- Някои видове зеленчуци, листни салати и гъби – патладжан, ангинария, броколи, карфиол, зелен фасул, зелен грах, краставици, чесън, алабаш, зелен лук, царевица, моркови, пиперки, люти пиперки и „Шипка“, червено салатно цвекло, брюкселско зеле, червено зеле, кисело зеле, целина, аспержи, спанак, пресни домати, бяло зеле, кромид лук, тиквички, всички листни салати, цикория, китайско зеле, както и печурките и белите гъби
- Всички кълнове
- Всички пресни и изсушени билки и подправки
- Всички ядки и семена (без фъстъците)
- Черни боровинки
- Жълтък, сметана
- Спиртни напитки – водка
- Всички желеобразуващи вещества – желатин, агар-агар (морски водорасли в прахообразно състояние), растителни свързващи вещества (растителен желатин – диетичен продукт)
Препоръчва се салатите, които се сервират към ястия от богати на белтъчини продукти да се заливат с олио, зехтин или други растителни масла, сметана, зелени подправки и лимонов сок, а салатите към богати на въглехидрати ястия – с кисело-млечни продукти (кисело мляко).
При класифицирането на храните не са включени някои продукти, които е желателно да се избягват, като например:
- бялото брашно, хлебни и макаронени изделия, както и сладкиши от бяло брашно
- полираният opиз
- захар, захарин и изделия, в които се съдържат – сладкиши, конфитюри, мармалади, сиропи
- концентрати и консерви
- бобови храни – грах, леща, зелен фасул, фъстъци
- свинско месо и колбаси със свинско месо
- сурово месо и суров яйчен белтък
- готови майонези
- хидрирани мазнини (обикновеният маргарин)
- черен чай, кафе и какао
Необходимо е да се отбележи, че хора със заболявания на стомаха и дванадесетопръстника трябва да пристъпят много внимателно и постепенно към разделното хранене, защото голямото количество на баластни вещества в пълноценната храна може да им причини известни смущения. Особено трябва да се внимава с пълнозърнестите храни. Може да се започне със салати и леко задушени зеленчуци, като всеки нов продукт се употребява първоначално в малко количество и всеки определи за себе си храните, които не го дразнят.
Като първа крачка към разделното хранене се препоръчва един разтоварващ (прочистващ) ден, през който може да се избира между салатно-зеленчукова и плодова диета.
Салатно-зеленчуковата диета включва зеленчуци според сезона в суров или леко задушен вид (или и двете) и салати (или само салати). Не трябва да се използва сол, а да се замени с готов зеленчуков бульон (от кубче).
Плодова салата
Плодовата диета включва пресни плодове (без банани) в желаното количество до 15 ч, а след това 2 банана и 2 средноголеми картофа, сварени небелени. През цялото време трябва да се пият много течности (чай или минерална вода, но не газирана). И двете диети не изключват лека закуска.
Хората със стомашно-чревни страдания могат да си приготвят супа от 3 картофа, 2 глави кромид лук, 3 стръка зелен лук, 1 глава целина и 3 моркова.
Зеленчуците се почистват, измиват се, нарязват се и се слагат в тенджера с вода, колкото да ги покрие. Слагат се зелени и сушени подправки по желание (кимион, чесън, магданоз, майорана, босилек, риган и др.), но не сол. По желание може да се прибави готов зеленчуков бульон от кубче.
Много от рецептите съдържат покълнали семена, кълнове или поници, тъй като са изключително богати на витамини и се отнасят към неутралните продукти, което дава възможност за комбинирането им с богати на белтъчини и на въглехидрати храни. Те се намират трудно на пазара, и то само в изсушен вид, но могат да се приготвят и вкъщи.
Необходимо е да се подберат здрави, свежи и чисти (необработени) семена (житни, соеви, от тиква, леща, ленено семе, синап и др.) Семената се измиват, отцеждат се, слагат се в стъклен буркан и се заливат с чиста хладка вода (за соевите семена – пет пъти по-голямо количество вода от количеството на семената). Бурканът се покрива с марля, която се закрепва с ластиче, и семената се оставят да набъбнат (за соята по-дълго -6-7 часа). За граха, семената от крес (поточарка), лен, синап и други такива това не е необходимо.
След като набъбнат, водата се излива (може да се използва за поливане на цветята) и семената се измиват отново. Бурканът със семената се подпира в чиния леко наклонен, за да може останалата вода да се изцеди. Държат се при температура 20 – 25°С – пшеничните и ечемичните семена на пряка слънчева светлина, а соевите на тъмно, като всеки ден се промиват по 2 – 3 пъти на ден. Кълновете на соевите семена достигат 5 – 6 см за 4 – 6 дни, а пшеничните за около 4-6 дни -16-17 см, на лещата – за 3 дни 2 см, а на синапеното семе – 0,5 см за 2 – 3 дни. Зелените части се отрязват и се консумират веднага. Могат и да се изсушат.
Голямо значение в разделното хранене има правилният избор на мазнини . Препоръчват се нерафинираните растителни масла (слънчогледово, маслиново, царевично и др.), които съдържат ценни ненаситени мастни киселини в достатъчни количества. При готвенето е най-добре да се използват слънчогледовото олио и зехтинът, които могат да се загряват без проблем. Кравето масло и нехидрираните растителни мазнини (диетичен маргарин за готвене) също могат да се използват, но не бива да се прегряват.
Препоръчително е използването на морска сол, тъй като съдържа жизнено необходими минерални вещества и микроелементи, например йод. В много от ястията солта може да се замени с готов зеленчуков бульон (от кубче или на прах) или „Вегета“ и „Пикантина“ или с подправката „Балканска чубрица“, която съдържа различни билки и сол. По-здравословно е изцяло да изключите солта и да я замените с ламинария (зелени морски водорасли на прах).
Рецептите по-долу са ориентировъчни и всеки може да замени или обогати подправките по свой вкус.
Основно правило при здравословното хранене е да се консумира прясно приготвена храна. Затова продуктите са дадени за 1 порция (освен ако има специална забележка), но тяхното количество също е ориентировъчно и всеки може да го нагоди към собствения си хранителен режим. В случаите, когато е по-удобно и по-икономично да се приготвят повече порции, количеството на продуктите може лесно да се преизчисли. Количеството в грамове се отнася до измити и почистени продукти. Мерките в супени и чаени лъжици визират пълни без връх лъжици, под чаша се разбира чаена чаша от 200 мл. При посочването на зеленчуци и плодове в брой се има предвид среден размер. За по-голямо удобство в заглавието на всяка рецепта е отбелязано със звездички на какъв основен тип хранителни вещества е богато ястието, както са дадените категории по-горе.
Хранителни добавки
По време на разделното хранене трябва да сте сигурни, че приемате всички необходими за организма си витамини и минерали. Поради това се предлагат следните хранителни добавки от витамини и минерали. Според особеностите на вашата диета, следва да приемате тези, които отсъстват от менюто ви или са в намалено количество. Важни за храносмилането са и ензимите.
Ябълковият оцет освобождава организма от излишните мазнини, подобрява функциите на бъбреците, пикочния мехур и черния дроб. Подпомага отделянето на токсини, нормализира храносмилането.
ПРИМЕРНИ РЕЦЕПТИ за ястия от разделното хранене
Палачинки с извара
Палачинки с извара*
Продукти
50 г пълнозърнесто брашно, 1 жълтък, 1 чаена лъжичка бакпулвер, 3 супени лъжици сметана, щипка морска сол, 50 г смлени или счукани бадемови ядки, 2 супени лъжици олио
За плънката: 100 г извара с 20 % масленост, 1 супена лъжица мед, 1 супена лъжица голи слънчогледови семки
Приготвяне
Брашното се разбърква с бакпулвера, слагат се щипка сол, 60 мл вода и сметаната с разбития в нея жълтък и се забърква тесто за палачинки. Оставя се около 15 мин да бухне. През това време изварата се смесва с меда и слънчогледовите семки. Олиото се загрява, слагат се бадемовите ядки и леко се запържват. Върху тях се изсипва палачинковото тесто и се пържи по 1 -2 мин от всяка страна на умерен огън. Готовата палачинка се намазва с изварената плънка и се навива на руло.
Забележка: Количеството на продуктите е предвидено за 1 порция основно ястие, като преди палачинките може да се сервира неутрална салата. Може да се сервира като закуска и междуястие.
Пиперки, пълнени със сирене***
Продукти
2 големи зелени пиперки, 2 моркова, 200 г прясно сирене, сокът от 1 лимон, малко сок от кромид лук, щипка черен пипер, морска сол на вкус
Приготвяне
Пиперките се разрязват надлпьжно на две и се почистват от семките, морковите се настъргват на едро пластмасово ренде. Прясното сирене се смачква с вилица, поръсва се с черен пипер (ако е безсолно, се посолява) и се разбърква с морковите. Напълват се пиперките и върху всяка се капват по няколко капки лимонов сок и сок от лук.
Морковена салата
Морковена салата с кисело мляко**
Продукти
2 моркова, 1 круша, 1 супена лъжица лимонов сок, 1 супена лъжица едро смлени бадемови ядки
За заливката – 75 г кисело мляко с 3,5 % масленост, 2 супени лъжици сметана, 1 супена лъжица фруктоза
Приготвяне:
Морковите се почистват и се нарязват на ивички или се настъргват на пластмасово ренде. Крушата се измива, разрязва се на две, почиства се от сърцевината и се нарязва на кубчета. Прибавя се към морковите и се поръсва с лимоновия сок. Смесват се киселото мляко, сметаната и фруктозата и се залива салатата. Поръсва се с бадемовите ядки.
Оризова салата с гъби*
Продукти
50 г неполиран ориз, 75 г дребни печурки, 1 – 2 домата, 1/2 голяма (или 1 малка) жълта пиперка, 1/2 краставица, 1 супена лъжица голи слънчогледови семки, 2 1/2 супени лъжици соеви (зърнени) кълнове (или поници)
За соса: 90 г кисело мляко, 1/2 чаена лъжичка фруктоза, 1/2 чаена лъжичка балканска чубрица, 1 1/2 супени лъжици ситно нарязани магданоз, босилек и копър
Приготвяне:
Оризът се залива с вода и се оставя 8 часа или една нощ да набъбне. На сутринта се сварява (около 25 мин) на умерен огън в захлупена тенджера. Прецежда се през едра цедка, изплаква се и се подсушава.
Гъбите се нарязват на тънки ивички. Доматите се почистват и се нарязват на 8 части. Пиперката се почиства от семките и се нарязва на ивички, а краставицата се обелва, разрязва се надлъжно на четири и се нарязва на парчета по 1 см. Зеленчуците и гъбите се смесват с ориза и слънчогледовите семки. Киселото мляко се разбърква с фруктозата, балканската чубрица и нарязаните зелени подправки и се залива салатата. Отгоре се поръсва със соевите кълнове.
Забележка: Количеството на продуктите за салатата е предвидено за 1 порция основно ястие
Продукти
1 глава целина (около 250 г почистена), няколко листа от целина, 1/2 л зеленчуков бульон (от кубче), 4 супени лъжици сметана, 2 супени лъжици ситно нарязан магданоз
Приготвяне
Целината се обелва и се нарязва на кубчета. Сварява се в бульона 10-ина мин, като съдът се захлупва. Изважда се и се разбива с миксер или преса на пюре, което се връща в бульона и се подправя със сметаната, поръсва се с магданоза и се украсява с листата от целина.
Забележка: Количеството на продуктите е предвидено за 2 порции супа и е достатъчно за 1 порция основно ястие.
Продукти
150 г обелени картофи, 250 мл зеленчуков бульон (от кубче), перата от 1 стрък зелен лук, 1 супена лъжица олио, 1 – 2 моркова (около 100 г), 75 г пресен или замразен грах, 2 супени лъжици сметана, 1 супена лъжица ситно нарязан магданоз, щипка червен пипер, щипка настъргано индийско орехче, балканска чубрица на вкус, 1/2 чаена лъжичка кимион
Приготвяне
Картофите се нарязват на кубчета и се сваряват в бульона около 18 мин. Перата от зеления лук се измиват, нарязват се на тънки пръстенчета и се задушават леко в олиото. Прибавят се почистените и нарязани на ситно моркови и грахът. Половината от сварените картофи се изваждат и също се прибавят към зеленчуците. Всичко се задушава още 10-ина мин, като се разбърква от време на време. Подправя се с червения пипер, индийското орехче, балканската чубрица и кимиона. Останалите в бульона картофи се смачкват на кремсупа, в която се слагат задушените зеленчуци. Разбърква се със сметаната и се поръсва с магданоза.
Варени картофи
Продукти
200 г дребни картофи, 175 г извара с 20% масленост, 1/2 супена лъжица минерална вода, 1 малък стрък праз или зелен лук, 1/4 чаена лъжичка морска сол, 1/4 чаена лъжичка червен пипер, 1/2 краставица
Приготвяне
Картофите се измиват с четка и без да се белят, се варят 18 – 20 мин. Изварата се разрежда с минералната вода и се разбива. Прибавят се ситно нарязаният праз лук и солта, подправя се с червен пипер и се разбърква добре. Краставицата се обелва и се нарязва на колелца. Сварените картофи се сервират необелени, с гарнитура от краставицата и изварата.
Продукти
50 г неполиран кръгъл ориз, 200 мл зеленчуков бульон (от кубче), 100 г замразен или консервиран зелен грах, 100 г замразени или консервирани царевични зърна, 50 г сметана, 1/2 глава кромид лук, 2/3 супени лъжици олио, 1 супена лъжица ситно нарязан магданоз, 1 супена лъжица обелени и нарязани бадемови ядки, щипка шафран
Приготвяне
Оризът се залива с вода и се оставя да престои 8 часа или 1 нощ, да набъбне. На сутринта се промива и се оставя в гевгир да се отцеди. През това време лукът се почиства, нарязва се на ситно и се запържва в олиото до златист цвят. Слага се оризът, залива се с бульона, захлупва се и се вари около 20 мин. Прибавят се царевичните зърна и грахът и се вари още 5 мин, като се бърка от време на време. Подправя се с шафрана и сметаната и се сервира поръсен с магданоза и бадемовите ядки.
Забележка: Към вегетарианския ориз може да се поднесе малка порция неутрална салата.
„Снежанка“ с печени картофи
Продукти
3 картофа (около 200 а), 3 супени лъжици слънчогледово олио, 4 супени лъжици ситно нарязани зелени подправки (джоджен, босилек, майорана), 1 скилидка чесън, 1 чаена лъжичка червен пипер, 1 чаена лъжичка балканска чубрица
За салатата „Снежанка”: 150 г кисело мляко, 1/2 чаена лъжичка зехтин, 1 скилидка чесън, 1 средно голяма краставица, 1 супена лъжица ситно нарязан копър, морска сол на вкус
Приготвяне
Картофите се измиват грижливо с четка и без да се обелват, се нарязват на колелца по 1 см. Олиото се смесва с червения пипер, зелените подправки, счукания или пресован чесън и балканската чубрицата и картофите се разбъркват добре с него. Нареждат се в тава и се пекат в предварително загрята до 200°С фурна около 45 мин.
През това време киселото мляко се разбърква със зехтина, пресования или счукан чесън, обелените и настъргани на едро ренде краставици, солта и копъра.
Готовите картофи се сервират топли, със салатата „Снежанка“.
Забележка: Салатата „Снежанка“ е много бкусна върху филийка черен хляб и може да се използва като междуястие.
Продукти
200 г рибно филе, 1 малък патладжан (около 100 г),
3 домата, 1 червена пиперка, 1/2 тиквичка, 1 глава кромид лук, 1 супена лъжица зехтин, 1 скилидка чесън (по желание), 1/2 чаена лъжичка зелени подправки (майорана, босилек, естрагон), 1 чаена лъжичка зеленчуков концентрат (от готова зеленчукова супа, „Пикантина“ или „Вегета“), 2 супени лъжици сметана, 1 супена лъжица ситно нарязан магданоз, 1/2 чаша сухо бяло вино
Приготвяне
Зеленчуците без доматите се почистват и се нарязват на приблизително еднакви кубчета. Задушават се в зехтина на умерен огън. Доматите се смачкват на пюре и се прибавят към задушените зеленчуци заедно със счукания чесън. Слагат се подправките и зеленчуковият концентрат. Рибното филе се измива, подсушава се, нарязва се на 6 парченца и се пуска при зеленчуците. Разбърква се внимателно, захлупва се и се вари 7-8 мин. Накрая се подправя със сметаната и виното. Преди сервиране се поръсва с магданоза.
