За цифровото ефирно излъчване в България ще се използва стандарта DVB-T (Digital Video Broadcasting - Terrestrial – в превод: Наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване). Този стандарт е дефиниран от европейския консорциум DVB и обхваща изискванията за наземно цифрово излъчване на телевизионни програми. Първата версия на стандарта е публикувана през 1997 г., а първото излъчване по този стандарт е осъществено във Великобритания през 1998 г. Основната същност на DVB-T стандарта е, че няколко телевизионни програми се разпространяват едновременно в един комплексен цифров информационно-програмен пакет, наречен „мултиплекс". Съществуват два начина за кодиране: стандартът MPEG-2 и по-съвременният H.264/MPEG-4 AVC. Ако телевизорът ви има вграден цифров тунер с MPEG-4 декодер, той ще може да приема цифровия сигнал без да са необходими допълнителни устройства за декодиране.
Стандартът MPEG-4 позволява многократно увеличаване на броя на приеманите програми без „снежинки”, двойни образи и загуба на цвят, както и HDTV (Телевизия с висока резолюция).
Ефирното цифрово телевизионно радиоразпръскване запазва предимствата на аналоговото излъчване като:
достъпност;
безплатни услуги;
лесна употреба.
Към тези характеристики се добавят по-високо качество на картината и звука, телевизионен справочник (EPG), мултимедийно съдържание по поръчка (VOD), платено съдържание (pay per view), възможност за интерактивна телевизия, аудио субтитри и специализирани субтитри, както и превод на езика на знаците за хората с увреждания.
Република България няма друга алтернатива, освен изключване на наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване, не само в съответствие с международните си ангажименти, но и заради световната тенденция за преминаване към ефирно цифрово телевизионно излъчване.
