Какво прави от една жена богиня? Дали са изкуствените мигли или високите токчета? Питайте мъжете и те ще кажат: чарът е важен. Но откъде идва чарът - можеш ли да си го купиш, да го имитираш, да го изтупаш от праха, да го ремонтираш? Или просто можеш да живееш по най-чаровния възможен начин...
Спомням си, че като осемгодишна обожавах да я гледам. Вземах един стол и се покатервах, за да стигна до най-горната полица на библиотеката - там, където бяха наредени албумите с репродукции на ренесансови художници. Не помня кога точно съм я открила, но тогава вече знаех кой албум да взема, на коя страница да отворя...
Прословутата Венера на Ботичели! Златните й коси се развяват на морския бриз в изобилно великолепие.
И днес продължавам да съм обсебена от нея: всеки път когато ми попадне „Венера излиза от морските вълни" погледът ми лепне за дълго. И продължавам да мисля, че е красива... Най-красивата.
Неотдавна сестра ми разказа смешна история. С група български журналисти застават пред оригинала на картината в галерия „Уфици", Флоренция. „Тази мома не е ли малко дебеличка," е безмилостният коментар.
Да, може би по сегашните стандарти Венера има да сваля едни последни седем килограма. Казват диетата Дюкан била подходяща за целта. Но аз си я харесвам дори без диети. Може би именно така си я харесвам!
Години наред нямах обяснение за тази своя необичайна „венерическа" болест. Започна да ми се изяснява, едва когато попаднах на психологическата теория за архетипите. Според нея боговете и богините на Олимп са не само измислици-премислици на древните гърци, които, клетите, не знаели, че светкавиците са атмосферно електричество.
Теорията твърди, че и гръмовержецът Зевс, и ревнивата му съпруга Хера, и Аполон, и Афродита живеят в психиката на всеки от нас. Когато ни повишават в работата, тогава у нас (дори и у жените) се събужда повелителят на боговете Зевс с цялата тежест на авторитета си. Когато вземаме ипотечен кредит, за да свием семейно гнездо, сякаш принасяме жертвен дар на Хера. Отиваме на театър и се възхищаваме на любимия си актьор, но всъщност аплодираме Аполон... А какъв е „ресорът" на моята любимка Афродита/Венера?
Тази богиня е нещо повече от тържество на женствеността, тя е патрон на много от хубавите неща в живота. Разбира се, олицетворява я щастливото момиче със съвършена хубост от рекламите на „Мартини". Но тя е и във всяка чувствена капка течен шоколад; в съблазнителния смях на кокетка. Тя е наниз перли и разтапящо мързелив следобед.
Ако искате да призовете вътрешната си Венера, просто прокарайте пръсти по парче коприна или помиришете фината кожа в купето на луксозна кола. Венера е провокативна, забавна, разтърсваща като оргазъм. От друга страна тя е грациозна и артистична. Тя е Мерилин Монро и Джаки Кенеди.
Тя може да бъде ту чувствена и плодородна като чернозем, ту изискана и естетична като математическо уравнение. Заслушайте се в сутрешния птичи хор и ще я чуете там, пуснете кубче лед по гърба си и тя ще изпищи от удоволствие. Ще я откриете едновременно в маниерите на аристократична дама и в клиповете на Мадона. Диво изстъпление и добър вкус. Тя е и на интеренет страницата, което четете сега... Като богиня на любовта и изобилието, Венера е тази, която прави света около нас толкова приятен.
Като се замисля, почти всички искат от живота още от даровете на Венера. Мечтаем за повече любов, повече лукс, повече щастие. И толкова много копнеем да сме привлекателни в очите на любимия човек...
Тогава как става така, че често оставаме разочаровани от тази уж симпатична богиня? И защо в цялата ни цивилизация върлува епидемия от ниско самочувствие, бракове без страст и работа без удовлетворение? Вижте най-изявената венерианска поп икона на нашето време - Мерилин Монро. Тя е прочута с две неща: със сексапила и с нещастието си.
И не е само тя. Помислете за Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и Принцеса Даяна - още няколко модерни Венери. Всяка от тях има много и въпреки това остава жестоко разочарована. Съдбата на тези жени напълно потвърждава нашите съвременни очаквания. А именно: големите надежди и забележителната красота вървят ръка за ръка с личната трагедия. Романтичните фантазии на нашето време често възвеличават нещастието - болката от копнежа, сладката мъка от раздялата...
Истина е, че, когато не притежаваме нещо, хубавите му качества заблестяват по-ярко. И все пак, колко често, когато желанията ни са удовлетворени, ставаме критични и не оценяваме късмета си? Копнеем за романтичните си партньори, възвеличаваме ги като богове и очакваме да запълнят всички празнини в живота ни.
А когато те се окажат само чупливи глинени идоли, се втурваме по петите на поредната фантазия. Това ни прави бедни отвътре, дори външно да изглежда, че си имаме всичко. Ако сами не знаем как да си доставим удоволствие, ако не можем да си направим подарък, без да чакаме някой да се сети и ако не можем да се почувстваме красиви и без комплименти, нашата вътрешната Венера бързо се превръща от богиня в просякиня. Тя тръгва по света с унизително протегнати длани, а на челото й с големи букви пише: „Обърни ми внимание! Накарай ме да се почувствам добре..."
В древни времена, ако нечий живот се обърка, потърпевшият отивал при оракул. Ролята на прорицателя била да разбере кой бог или богиня е бил обиден и какъв жертвен дар ще оправи нещата. Може би и днес е полезно да се запитаме: какво иска богинята Венера от мен? Коя е тя и какво ще я зарадва и поласкае?
Древните гърци я наричат Афродита и знаят, че тя не е мъдра като Атина, нито е атлетична като богинята на лова Артемида? Красавицата на Олимп никога не се съревновава с мъжете, за да докаже, че може разни неща наравно с тях. Лъчезарна и грациозна, Афродита е неустоима кокетка, владее безбройните хитрини на съблазняването. Знае как да достави удоволствие и е щастлива да го получи на свой ред. Омъжена е, но има цяла плеада любовници - богове и красиви смъртни мъже.
Излъчва разюздана сексуалност. Някога в нейните храмове е имало специално обучени жрици, които я почитали с еротични практики. Често богинята е изобразявана да стои гола върху огромна морска раковина (символ на женския полов орган). Последното е истинският ключ към разбирането на Афродита/Венера и какво тя иска от нас...
Окей, но как в днешно време да помирим Венериното безсрамие с трудно извоюваното ни женско достойнство? Не е ли важно да ни възприемат не само като сексуални обекти? А табуто, което 2000 години християнство е наложило върху свободните нрави? В нашата цивилизация децата постоянно се възпитават в добродетелите на трудолюбието, но нищо не сe казва за важността на удоволствието. Назад в историята рицарската любов е единственият еротичен модел, който ни утешава.
Затова и холивудските романтични комедии го рециклират до припадък. При рицарите обаче става въпрос за платоничност и неконсумирани възторзи. Техните любими са „съвършени" жени, който само им махат от балкона, скрили целулита си под дълги фусти. Не е ли ясно как този идеалистичен начин да се обича е оформил (и деформирал) днешните ни представи за любовта? Пуснете секси Венера през всички тези филтри и тя ще излезе доста изкълчена... Може би именно тук се крие причината, че ние, модерните хора, за разлика от древните гърци, не сме й построили подобаващ храм. А тъкмо това е простъпката, която би вбесила една богиня.
Днес Венера е доста сърдита. Богинята на чувствеността очаква от нас да признаем, че сексът е свещен - той е храна не само за тялото, но и за душата. Тя иска да запламтим с божествената й искра, да се превърнем в инструменти на удоволствието. Повелява ни да заличим скуката и умората със свещено ликуване - да вкусваме, да докосваме, да помирисваме нашия изобилен и красив свят. Тя знае, че екстатичното свързване със силите на живота по време на свещен секс ще ни накара да се почувстваме нови и пълноценни. И тогава всичко, което правим и преживяваме, ще бъде благословено с Венерин смях, с искра и грация.
Когато обаче пренебрегваме нейния дар, когато го правим банален, опошляваме го, срамуваме се от него, когато се промъкваме, за да си откраднем и после се чувстваме виновни, тогава жестоко обиждаме една могъща сила. Пренебрегнатата богиня е богиня, която си отмъщава.
И днес Венера получава своята вендета като ни заразява с един вид розова лудост. Ще се промъкна във всяко кътче на вашия модерен свят, казва ни тя, и ще разлея порнография навсякъде - по автомобилите и храната ви, в рекламите и ваканциите ви, в книгите и филмите ви, в училищата и семействата ви. Ще се настаня върху тениските и бельото ви, дори в памперсите, в тинейджърските дискотеки, в слоганите и песните ви. Ще ви покажа коя съм - чрез вашата собствена жажда за показност.
И няма да спра, докато мозъците ви не се забълбукат в розов сос от толкова много мечти за бягства от действителността - рандевута, романтични гнезденца, светивалентински изненади. Така цялата ви цивилизация ще се побърка и ще бленува само едно - да бъде допусната в моята свещена градина. Ще ви развълнувам чак дотам, че дори уж сериозните ви психоаналитици няма да имат за какво по-добро да говорят, освен за похот, съблазняване и кръвосмешения...
Не е ли истина? Сега Венера излиза от морските вълни... и скача директно върху първия билборд. Светът, в който живеем е луд, но има ли начин да не полудяваме с него? Може би сега е моментът всяка една от нас да принесе своя личен дар на Венера като просто се запита: Старая ли се да се заобикалям с красиви неща? Отделям ли си време за забавления? Дали съм отворена към живота и шансовете, които ми поднася? Смея ли се от сърце? Оценявам ли приятните неща, които ме заобикалят? Давам ли си разрешение да бъда игрива, така че да вдъхновявам околните с радостта си?
И най-вече трябва да помним: Венера не е нацупена или критична. Тя е винаги доволна, защото се радва на всичко, което я заобикаля. С нея можем да се забавляваме като играем играта „Изненадай ме!". Богинята ни казва: Представи си колко интересен вкус ще има вечерята днес, след като не знаеш какво да очакваш от спагетите си?Представи си колко приятно ще е да виждаш детето да расте, когато не знаеш в какво точно ще се превърне? Щом гледаме с любопитни очи и отворено сърце, всичко може да се окаже красиво и вълнуващо.
Ако трябва да бъдем честни, не всички от митологичните приключения на Афродита/Венера завършват с хепиенд. Нали заради нея започва Троянската война. А понякога цял Олимп се смее на недискретните й изневери, боговете я сочат с пръст. Поуката тук е: когато изразяваме венерианската си страна, можем да се поизложим.
Венера е богиня на избора. А изборът носи последствия... Тя вижда нещо, което желае силно, и е готова да плати цената за него, при това до стотинка. Е, винаги можем да я караме по-кротко, но трябва да сме наясно, че тогава страстта ще изчезне от живота ни. Венера ни казва: разгорещи се! Може да си докараш неприятности. Може дори да започне война. Животът няма да е толкова сигурен. Но в края на краищата без Венера - какъв живот ще е това?
