Това е най-дългото затъмнение от 500 години, продължило около 7 минути и коренно променило разбирането на хората за силата на времето.
Ако има най-известно слънчево затъмнение в цялата история на наблюдението, то определено това е затъмнението от май 1919 г. Феноменът му се състои от рекордна продължителност от 7 минути, по време на които екипът на физика Артър Едингтън и неговите колеги са получили доказателство за общата теория на относителността на Айнщайн .
Същността на теорията е, че времето и пространството не са просто празно пространство, а нещо динамично, което може да се огъва и свива.
тoвa e изĸpивявaнe нa пpocтpaнcтвoтo oт мacaтa нa oбeĸтa. Oт тaзи глeднa тoчĸa, тялo в opбитa oĸoлo Cлънцeтo ce движи пo пpaвa линия, нo пpeз пpocтpaнcтвo, изĸpивeнo oт нeгoвaтa мaca. Дopи лъчът cвeтлинa ce извивa, ĸoгaтo пpeминaвa пpeз изĸpивeнoтo пpocтpaнcтвo.
За да докажем това, достатъчно е да погледнем как се държи светлината - ако тя се огъва и свива, тогава в този момент се получава и огъване на пространство-времето. Това означава, че е възможно да попаднете в съвсем различен период, тъй като гъвкавостта на пространството позволява, грубо казано, да направите скок в миналото или бъдещето.
Алберт Айнщайн
снимка
Getty Images
1. Пълното слънчево затъмнение от 1919 г. предоставя отличен шанс да се тества революционната за онова време теория на Айнщайн по сравнително експериментален начин, като се изследва дали гравитацията на Слънцето действително огъва и изкривява светлината от далечни звезди.
2. В крайна сметка трима астрономи извършват този експеримент. Артър Едингтън и Андрю Кромелин отиват в районите, засегнати от затъмнението (остров Принсипе в Западна Африка и град Собрал в Бразилия), докато Франк Уотсън Дайсън координира работата им в Англия. Едингтън и Кромелин успяват да снимат Слънцето и звездите около него по време на затъмнението. Последващият анализ на кадрите потвърди, че Айнщайн е прав – по време на Затъмнението звездите се изместват от своите координати, доказвайки, че пространство-времето наистина е изкривено! Това бележи началото на нова ера във физиката.
.jpg)
Снимка: kaldata.com
По време на затъмнение, когато Луната напълно покрива Слънцето, се появява светлината на звездите, разположени в небето до нея. С помощта на телескоп и фотографски плаки астрономите правят снимки на Слънцето, скрито от Луната и близките звезди. След това изображенията се сравняват с отпечатъци от същата област на небето, направени няколко месеца преди или след затъмнението, когато Слънцето е в напълно различна част от небето. Знак за отклонение на светлинните лъчи ще бъде изместване на видимото положение на звезди, разположени близо до Слънцето, на снимки, направени по време на затъмнение, спрямо звезди, разположени далеч от него.
Изкривяване на пространството
снимка
Getty Images
3. В края на оригиналната статия на Дайсън е показана революционна графика, която изобразява промените в позициите на звездите по време на затъмнение в зависимост от разстоянията на звездите от центъра на слънчевия диск. Относително казано, преди затъмнението звездата се намира на 16 градуса от съзвездието Стрелец, а по време на затъмнението се измества на 27 градуса от съзвездието Риби. Правата плътна линия на графиката ясно показва, че колкото по-близо е проекцията на звезда върху небесната сфера до диска на Слънцето, толкова по-голямо е изместването на нейната позиция.
4. Интересно е, че в астрологията се смята, че всички събития по време на затъмнение са кармичен печат, тоест влиянието им върху живота е написано отгоре и „изкривява“ напълно съдбата на човека.
Звезди по време на затъмнение - изкривяване на времето
снимка
Getty Images
5. В заключение на доказаната Теория на Айнщайн, бихме искали да цитираме като пример теорията на френския физик Паскал Койран, който успя да докаже, че благодарение на изкривяването на времето е възможно не само да се пътува из Вселената, но също във времето. Като част от изследването Коиран използва показателя на Артър Едингтън, отбелязвайки, че "червеевите дупки", които се образуват по време на изкривяването на времето, ви позволяват да пътувате назад във времето преди стотици векове.
Койран установи, че използвайки този показател, човек може лесно да проследи пътя на частица през хипотетична червеева дупка. Оказа се, че една частица може да пресече хоризонта на събитията, да влезе в тунел на червеева дупка и да излезе през друго „гърло“, всичко това за краен период от време. Метриката Едингтън-Финкелщайн не се проваля на нито един етап от тази траектория.
