Споменът за преживяването близко до смъртта , независимо колко отдавна се е случило, е много по-жив и емоционален не само от недействителните, но и от действителните спомени, твърди изследване, цитирано от LiveScience и обекти.бг. "То оставя в съзнанието на хората ясна следа, която е дори по-ясна от истинските спомени", казва Ванеса Шарлан-Вервил, невропсихолог от университета на Лиеж, Белгия - един от авторите на изследването, публикувано в научното списание PLOS ONE.
Около 5 процента от хората по света съобщават, че са имали близки до смъртта преживявания, но никой още не знае какво представляват те, посочват учените.
В различни култури и религии хората описват сходни теми - усещане за излизане от тялото, преминаване през тунел, река или врата към искряща светлина, срещи с починали близки и връщане обратно в тялото.
Някои смятат, че преживяванията, близки до смъртта, доказват, че душата и тялото могат да съществуват отделно.
Тъй като няма как подобно явление да се наблюдава в реално време, Вервил и екипът й са разговаряли с хора, които са го преживели, често години по-рано.
"Хората са завинаги променени от това преживяване", казва невропсихологът. "Стават по-състрадателни, сменят професиите си, дават повече, искат да помогнат на планетата."
Екипът е задавал въпроси за памет на хора, които са преживели кома и са имали преживявания, близки до смъртта - свързани както с времето, когато са били в кома, така и с емоционални моменти от живота им.
Дори години по-късно преживяванията, близки до смъртта, изглеждат хиперреални и се помнят по-живо и по-ясно от всички останали спомени, установява изследването.
Според Вервил тези преживявания са оформили религиозните символи в различни култури по света още от зората на човечеството. Сега учените имат намерение да изследват мозъчната активност на същите хора.
"Това е променило живота на хората, трябва да има нещо различно и в начина, по който функционира мозъка им."
