Магазините са залети с фалшив оцет в сезона, когато българинът си приготвя зимнината. За натурален винен оцет се пробутва синтетична оцетна киселина под код за хранителна добавка Е260.
Нелоялни производители боравят с дълъг арсенал от нерегламентирани практики. Около половината от общо 17 производители на оцет у нас нарушават стандартите, сочи проучване на “24 часа”. Измамите тръгват от етикетите, които прикриват съдържанието.
Някои разреждат синтетичната киселина с двойно количество вода, при което слабият оцет разваля зимнината. Друг трик е на етикета с едри букви да е написано “винен оцет”, а всъщност да става въпрос за синтетична оцетна киселина. Купувачите да отбягват и т.нар. винен оцет от купаж, защото в случая отново преобладава Е260, към която за мирис и цвят се прибавя и малко винен оцет, съветват експерти. Производители пробутват фалшификати с трикове на повече от 10 години. Най-мащабната проверка на оцет държавата прави през 2001 г. Тогава ХЕИ уличава в измама “Винпром Дупница”, че предлага винен оцет с надпис “Произведен от гроздово вино”, а всъщност в бутилката е купаж от малко винен оцет и два пъти повече синтетична оцетна киселина. 12 години по-късно ситуацията е същата - сега по магазините се предлага пак “Винен оцет” на “Винпром Дупница” АД, а в съдържанието е написано: висококачествен оцетен концентрат Е260.
Дупнишкият винпром мами и с продавания като оригинален винен оцет “Наша кухня”
И тук законът е нарушен, защото в съдържанието ситно е изписано, че е направен от “висококачествен оцетен концентрат Е260”. Агенцията по безопасност на храните да каже кой е виновният - производителят в Дупница или търговската фирма от Пазарджик “Юнитиком”, поръчващ и вероятно търгуващ ментетата.
През 2001 г. ХЕИ установява, че оцет “Веда” на ООД - Плевен, е направен по купажен метод, но това не е указано на етикета и надписът заблуждава потребителя, че е натурален продукт. Пак след 12 години етикет “Гъмза" на “Веда” ООД подвежда, че е направен от конкретния винен сорт грозде, а всъщност това е оцетна киселина Е260, изписана с дребен шрифт. От агенцията по лозата и виното настояват за допълнение и конкретизиране на Закона за виното и спиртните напитки. Сега не се изисква изписване на съдържанието на винен оцет. “Етикетът и на винения оцет трябва да информира, че продуктът е получен изключително чрез оцетно-кисела ферментация на вино - от грозде или от ябълки”, категоричен е шефът на агенцията Красимир Коев.
Фирми масово рекламират, че оцетът им е от “висококачествен концентрат Е260”. "Арогантно е, защото трябва да се знае, че тази синтетична оцетна киселина е получена чрез химичен синтез и представлява производни и деривати от разграждането на петрола”.
Преди година по сигнал на потребител за предлаган синтетичен оцет без обозначено съдържание, правен в плевенската фирма PVD, контролните органи на БАБХ го спряха от производство. Преди години и в оцет “Есен” на СТИК ЕООД от Костинброд контролните органи са намирали отклонения от показателя на БДС като ниска киселинност, общ екстракт под нормата, а в ябълковия оцет - липсата на ферментационен продукт. Подобни продукти могат да развалят консервирането на зимнината или, не дай Боже, да увредят здравето.
Инж. Атанас Дробенов, гл. специалист в Българската агенция по безопасност на храните: Спешна проверка на "Винпром Дупница". Оцетът "Наша кухня" може да е опасен
В търговската мрежа се предлагат два вида оцет - синтетичен и биологичен. Разликата е в наименованието и технологията на производство.
Синтетичният оцет е произведен чрез разреждане на концентрирана оцетна киселина Е260 с вода до 6%. Над тези проценти продуктът е опасен, тъй като концентрираната оцетна киселина причинява силни изгаряния. В оцет Е260 има синтетични добавки - оцветители, ароматизанти, консерванти. На етикета трябва да са обявени съставките му, както и процентното съдържание на оцетната киселина. Това има съществено значение за безопасността на продукта при консумация от хората. Този продукт може да се продава само под наименованието “Оцет”.
Биологичният оцет е получен по природен естествен способ чрез ферментация на виното, ябълковия сок или други плодови смеси, съдържащи алкохол.Той се продава под наименованието “Винен” или “Ябълков”. В него не може да се влагат каквито и да е други съставки или добавки. На етикета няма състав, защото е натурален продукт от вино.
Недопустимо от Закона за храните е синтетичният оцет да се продава с надпис на етикета като винен или ябълков. Продаването на оцет, етикетиран като винен, но без да е получен от вино, е грубо подвеждане на потребителите. Това е нарушение на чл. 9, ал. 3 от Закона за храните и чл. 4, точка 1, буква а, буква б. Нарушение е и спрямо регламент №1169/2011 г. за предоставяне на информация за храните на потребителите.
Обозначението на висококачествен оцетен концентрат Е 260 на произведения от “Винпром Дупница” и предлаган в магазините като “винен оцет” е грубо подвеждане.
Това се квалифицира като умишлена измама на потребителите. Продуктът може да бъде и опасен за консумация! БАБХ ще оповести резултатите от проверката във “Винпром Дупница”.
При съмнения, че синтетичен оцет се продава като натурален винен, потребителят да се обърне към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Проверките са засилени заради завишеното търсене на оцет за зимнина през есента.
На бутилка Sorte изписват телефон на собственик на друга фирма, той не знае
- Здравейте, звъня на телефон, изписан на етикета на оцет SORTE. Той е представен като almaecet - ябълков оцет. Но не е, защото в съдържанието по етикет е написано: “Оцетна киселина за хранителни цели Е260 6° ± 1,2”.
- Това е телефонът на собственика на “Оцетна фабрика Мало Конаре”, Пловдивско. Казвам се Стефан Пидакев, но не произвеждам такъв оцет Sorte.
- Бутилиран е по поръчка на “Глобал Фууд Къмпани” ЕООД.
- Учудвам се защо моят телефон е изписан на етикет на чужда фирма. Нямаме никакво отношение към "Глобал Фууд Къмпани", нито правим оцет по поръчка за други.
- Какво излиза тогава?
- Ами някой си е позволил да сложи моя телефонен номер под чужда фирма. Явно започват пак номерата отпреди 10 години - прекопирване на етикети, изписване на невярно съдържание и пр. Ще си взема такава бутилка и ще тръгна по следите на производителя. Forte нито е наша марка, нито сме го произвеждали по поръчка за чужда фирма.
- На етикета на оцет Sorte e изписан адресът на фирмата - София, кв. “Дървеница”, бл. 50.
- В София нямам офис, нито жилище. Не съм и произвеждал оцет за такава фирма. Не мога да си позволя лукса да си напиша личния си телефон на чужда фирма или да направя някаква фалшива история. Повтарям, моята фирма е “Оцетна фабрика Мало Конаре”. А фирмата “Глобал Фууд Къмпани” нищо не ми говори, оцет Sorte познавам само като търговска марка. Продават го в “Кауфланд” и в момента държат най-ниска цена. Но не съм поглеждал кой го произвежда. А се оказва на етикета му моят телефон.
Красимир Коев, шеф на Агенцията по лозата и виното: Търсете натуралния от вино вместо синтетичния
Производителите на оцет от синтетична киселина, обозначена с търговския код Е260, трябва да означават продукта чрез изписване на етикета само на “оцет”. При високи концентрации тя е много токсична, а контактът с кожата води до химични изгаряния. Много често на пазара се предлага синтетично приготвен оцет, произведен, без да се спазват технологични и енологични практики, а това крие риск. Цената на такъв оцет е много по-ниска, но потребителите трябва да знаят, че тя може да излезе скъпа за здравето.
Само производителите на натурален оцет имат право да изписват на етикета “винен оцет”.
Законът трябва да се допълни, за да се внесе още по-строго разграничение между естествения натурален винен оцет и синтетичната киселина Е260.
България е винарска страна и традиционно използва натуралния винен оцет. Той притежава всички минерали и биологично активни субстанции, акумулирани в гроздето и преминали във виното. Има още аминокиселини, витамини, рибофлавин, никотинамид и пантотенова киселина, които повишават хранителната стойност на винения оцет.
