Задушница е в събота и е обичайно да приготвим коливо, което представлява варено, подсладено жито; пита или хляб; червено вино; плодове; мед; сладки.
Коливото се смята за символ на възкресението, тъй като самият Исус Христос възприема себе си като житно семе, което като умре ще очертае на хората пътя за спасение – “Истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод”.
Ето стъпките, които трябва да следвате:
Изберете груханано (освободено от люспата) жито и вижте дали зърната му са еднакви на големина, което ще улесни едновременното им увиране.
Прегледайте ги и при нужда почистете от сламки, камъчета, или друго. Измийте и накиснете от вечерта в студена вода. На следващия ден, ако искате да запазите вкуса на житото, го прехвърлете в разлат съд, в който не сте готвили мазни храни, такива с лук, чесън, или силни подправки.
Щом житото уври, посолете на око, разбъркайте, а сетне отлейте и запазете в купа останалата от варенето гъста бяла вода.
Уврялото житото прехвърлете в цедка и добре облейте със студена вода. Така зърната ще се отделят едно от друго, макар и да изгубят част от вкуса си. Отцедете и разстелете върху чиста (без влакна) кърпа, която ще попие ненужната влага. Оставете го да почива, но от време на време разбутвайте с ръка зрънцата.
Щом житото изпръхне, се заемете да го овкусите. Всяка домакиня първо обърква коливото с галета, препечено брашно, или и с двете, но аз го харесвам със счукани на прах бисквити. Сложете житото в тава, или друг удобен съд и започнете с бисквитите. За да стане вкусно, трябва всяко зърно хубавичко да се оваля в бисквитения прах и да наедрее. После добавете смлените орехи, настърганата на ситно ренде лимонова кора, част от захарта, канелата и ванилията.
След като добре объркате житото, го прехвърлете в подходящ за случая съд и поръсете обилно с останалата пудра захар. Отгоре направете християнския символ – кръст от канела (ядки, зърна), с които може да окрайчите и основата на коливото. Не украсявайте обредното жито с цветни украси, ярки плодове и по възможност се придържайте към сребристите тонове, били те от пръчици, бонбони и тъй нататък.
Някъде в коливото слагат по малко смлени, или скълцани на ситно бадеми, черен пипер, карамфил, стафиди, но аз ги избягвам.
Сега на Задушница често оформяме коливото в един съд и от него раздаваме, но преди време българката го е туряла в малки кръгли купи (чинии), които подавала на роднини и съседи.
На дъното им първо посипвала пресята канела, захар и орехи, които обърквала. После слагала ред жито, което ръсела с галета, ред орехи, щипка канела и накрая поръсвала с повечко захар.
Примерна рецепта за коливо:
--шест чаени чаши жито – 1 кг
--четири чаени чаши обикновени с масло (Petit Beurre) бисквити 2 пакета от 230-250 г
--две до три чаени чаши смлени орехи
--една до една и половина чаени чаши пудра захар (сама си меля кристалната захар)
--лимонова кора на вкус
--канела на вкус – 2-3 ч.л.
--две ванилии на прах
Винаги имам в повече от тези продукти, които и да останат, употребявам за направата на дребни сладки, или бисквити.
Съществуват други начини и рецепти за направата на коливо, но аз следвам утъпкания от баба и мама път, което ми спестява време и ненужни изненади.
У дома заради многото бисквити, орехи и други аромати житото, оставащо след направата на обредното коливо, неизменно ръсим с кристална захар и веднага хапваме като десерт.
Коливозмото се прави от гъстата бяла вода,
в която е вряло житото и която щом изстине, се пелтосва. Всякога се подава в малка купичка, в чиято среда се слагат, без да се объркват:
--лъжица, две от свареното жито
--толкова смлени орехи, или цели обелени бадеми
--бели стафиди
--пудра захар
--канела на вкус
Коливозмото е много питателно и се дава на децата.
Нашите пра- и прапрабаби тачели Задушница като празник, който в един ден свързвал света на живи и умрели. Отрано омесвали хляб, или погача, върху чиято среда слагали домашния просфорен печат( наречен още просфорник, който стоял редом до иконата-покровителка на дома); приготвяли (до четиредесет) купи с коливо; печали курабии; беряли сезонни плодове, цветя и с молитва към Господ Иисус Христос тръгвали към църквата и гробището, където с обреди и подавки почитали мъртвите си близки.
