Луковичните цветя се садят през есента и през пролетта. През есента е добре да се насадят минзухарите, зюмбюлът, нарцисът, лалетата, за да може при първите слънчеви лъчи да се развият и да цъфнат.
През пролетта се садят гладиолите, бегониите, лилиумите, далиите (гергините), фрезиите и други. Това са онези цветя, които цъфтят по-късно през пролетта, през лятото или през есента.
През март след традиционната топла зима по нашите земи кокичетата дори може да са прецъфтели. Но обикновено на сенчестите места кокичетата се белеят и все още хубавеят и радват окото. По това време започват да поникват и останалите луковични растения: зюмбюл, нарцис, минзухар, лалета, както и паричките, теменужките и незабравките. Всички те трябва да се плевят, да се оформят териториите им и да се наторяват.
Луковичните растения не обичат глинеста почва, затова е добре да се дренира с малко пясък, за да могат да си пият вода от почвата на воля.
