Пише ни нашата читателка Лора, която е получила упрек от непозната, че гледа мобилния си телефон , докато децата й си играят в парка:
„Седях и гледах телефона си, а децата ми играеха наблизо. Една жена мина покрай мен и извика "Каква майка си ти!", което ме накара да вдигна глава и да я погледна в очите. Да, забележката беше за мен, за това каква майка съм. Е, ето и отговорът ми към жената и всички останали с подобно мнение:
Не винаги и не нон-стоп, но се случва да седна на пейка и да отговоря на някое съобщение или имейл, който ме чака от вчера. Понякога гледам какво ново има във Фейсбук. И правя всичко това, докато децата ми (на 2г. и 4 г) играят без мен, но близо до мен. Каква (не)майка, а?
Просто следващия път, когато ме видите да седя и говоря с друга майка или да гледам телефона си, помислете за тези няколко неща. Аз също съм майка, която по цял ден е с децата си. И майка, която се опитва да поднася варени и пресни зеленчуци всеки ден, да осигурява две плодови закуски и да купува малко или никаква индустриална храна на децата си.
Аз също съм майка, която се превръща от жена, която ходи на работа през деня, в домакиня и съпруга, която отговаря на имейли само след полунощ, защото тогава свършва всички останали задължения и работата около дома, децата и съпруга.
Аз също съм майка, която всеки ден прекарва между три и четири часа в парка, защото знам колко е важно децата да са навън на чист въздух. Аз също съм майката, която никога, НИКОГА не позволява да мине ден (или време за лягане), без да прочете приказка или книжка с картинки на децата си.
Разбира се, често с помощта на таткото. Но аз съм и майката, която за последно спа добре преди повече от четири години.
Аз също съм онази майка, която знае как да грабне дистанционното управление, за да пусне сериал, за да отпусне мозъка си, когато нещата станат непоносими. Или когато просто искам да изпия едно кафе на спокойствие. И да, аз също съм майка, която ще седне в парка, ще извади мобилния си телефон, докато децата тичат наоколо, държейки ги под око.
И знаете ли какво? Без фалшива скромност, но моите деца често са най-щастливите деца в парка измежду своите връстници! Да ги люлея на люлката? И двамата бяха усвоили всички тънкости на люлките, преди дори да навършат две години. Каране на скутер? Разбира се! И много други подвизи...
На две годинки, без никакъв проблем, с едно малко спиране на сърцето от моя страна, което се опитвах много добре да скрия, защото не исках да забележат страха ми и това да им попречи в подвизите, те вече можеха много неща.
И всичко това, защото аз не ги следвам по петите и не им казвам: "не правете това, не правете онова, все още сте твърде малки за това." Не е вярно, че не ги виждам дори когато си "гледам" телефона, просто искам да повярват, че не са постоянно под мое наблюдение.
.jpg)
Можете да наблюдавате детето, но не трябва да стоите на пътя му. Колкото по-рано го приемете за мъж (жена), толкова по-скоро ще стане мъж (жена)!"
А вие усещали ли сте някога нещата, които споделя в разказа си Лора? Споделете с нас в коментарите!
