Тиквичките са много вкусен и диетичен зеленчук, богат на минерални соли и полезни елементи. Те съдържат калий, фосфор, калций, магнезий, манган, желязо, мед, сяра и хлор, а също така и микроелементите молибден, титан, литий и цинк.
Всички ги обожават, а какво по- хубаво от това да си ги отгледате сами
Една наша позната наскоро разказваше: “Засадих през миналата година 5 корена тиквички. Но когато плодовете започнаха да зреят, се хванах за главата: какво да ги правя толкова много?! Реших да зарадвам съседката – набрах цяла кошница с тиквички и отидох у тях на гости. Срещнах се с нея до оградата … Тя също носеше кошница пълна с тиквички. Аз, каза съседката, реших да ти донеса тиквички. А аз, на теб. И на двете ни стана смешно.” А всъщност, тиквичките са много плододайни, но готовата реколта узрява цялата наведнъж. Възможно ли е да се осигури постепенно зреене на плодовете, за да не ни “затрупва” лавина от реколта? Оказва се, че може.
Знаете ли, че ако ядете често тиквички, косата ви ще спре да побелява?
Семената за тиквичките за летния сезон се сеят в земята през целия май, а за зимния – от 1 до 10 юни. Техните корени са топлолюбиви, затова идеален за тиквената плантация е полуизгнил компост, в който разлагането на органичната материя все още не е завършено. Той е рехав, влажен и топъл, а хранителните вещества дава постепенно, колкото е и нужно на тиквичките.
От такъв компост се прави слой с височина 40-45 см, а в него ямки с размера на юмрук (5-8 cм дълбочина), по схемата: 0.9-1 х 1-1.5 метра, ако тиквичките са пълзящи и 0,7-0,8 х 0.9-1 метра, ако са храстовидни. Във всяка ямка се поставят по 2 семена: не легнали на плоската страна и не забити с носа надолу, а се слагат на ръба. Семената се поставят на разстояние не повече от 1 см една от друга, покриват се с компост, поливат се с 1 литър вода на всяко растение и се завиват с полиетиленово фолио. Семената ще покълнат скоро в тази уютна ямка. След една седмица и половина ще стане ясно кой от корените е по-слаб, поради което подлежи на премахване – чрез срязване с ножица.
Когато младите растения достигнат до върха на полиетиленовото фолио, се правят кръстовидни разрези и се изваждат отгоре стъблата и листата. Фолиото не се отстранява до края на сезона: то затопля почвата, не позволява на плевелите да растат и не допуска към корените излишната влага. Тук в действителност е и цялата хитрост. Тиквичките при този метод не се торят и не се поливат. Освен при голяма суша – тогава се поливат леко по листата. Всъщност, почвата в това легло е винаги влажна.
Разсада от тиквички се засажда, когато достигне едномесечна възраст през нощта или в облачни дни в саксии с торф или сандъчета с диаметър не по-малко от 10 см. Почвата трябва да бъде рохкава и плодородна, обогатена с органични и минерални торове. С една дума, не по-лоша от тази за краставиците.
Предварително се подготвят дупки с дълбочина от 15-20 см и ширина 30-35 см, запълват се с хумусна смес, поливат се и се покриват с полиетиленово фолио, ако към момента все още има опасност от замръзване на почвата. Най-добре е да се ориентирате по метеорологичните прогнози.
Тиквичките се поливат по-рядко от краставиците, тъй като силните им корени извличат сами влагата. В горещо и сухо време водата не се излива директно в основата на корена, а в пръстеновиден канал около стъблото веднъж седмично в количество около 8-10 литра вода на 1 кв.м. А ако вали дъжд, тиквичките не се поливат изобщо. Някои градинари дори ги покриват със стари чадъри, да не се развият гъбични заболявания по тях. За профилактика, в дъждовно и влажно време, можете да ги наторите с допълнителна доза калиеви
торове.
В обикновена, не много питателна почва, тиквичките трябва да се наторяват, защото те ще образуват впечатляваща маса от зелени листа и стъбла. Първото торене се прави преди цъфтежа: с 1 литър гъста суспензия, приготвена от 20 грама нитрофосфати на 10 литра вода. Разход: 1 литър на растение.
Второто торене е по време на цъфтежа: 20 грама комплексен тор и 30-40 грама дървена пепел на 10 литра вода. Разходът е същият.
Третото торене е по време на плододаването: 40-50 грама нитрофосфати на 10 литра вода. Разход: 2 литра на растение.
За разлика от големите кръгли тикви, при тиквичките листата не се отчупват, но в началото на цъфтежа от средата на храста се отстраняват 2-3 големи листа. Това предотвратява развитието на гниене, осигурява по-голям поток на слънчева светлина към завръзите и достъп на насекоми до цветовете.
След 35-40 дни може да се събере първата реколта. Дължината на тиквичките за консумация през лятото не трябва да надвишава 15-20 см, а диаметърът – 10 см, в противен случай месестата част загрубява. Но за по-дълго съхранение, необходимо е тиквичките да са големи, дебели и с твърда кожа.
Факт
Ежегодно, вече в продължение на 40 години, през октомври в английския град Слиндон се организира фестивал на тиквите. Всичко започнало от това, че веднъж един земеделски производител, изложил на покрива на една плевня цялата си реколта от тикви, за да може плодовете да доузреят. Получило се толкова красиво, че на тази картина идвали да се любуват десетки хора. След това земеделските стопани започнали да излагат зеленчуците си в разкошни картини, достойни за четката на Ван Гог, от които е невъзможно да си отделиш очите. Фестивалът е станал толкова популярен, че на него донасят култури даже от Япония и Австралия.
Вкусни са и цветовете на тиквичките. Те се добавят към салати, поставят се в пица и баници, с тях варят супи. В Гърция, цветовете от тиквички се пълнят с ориз, сирене и подправки и след това се запичат в доматен сос или се пържат в мазнина. Доказано е, че ако често ядете тиквички, ще спре побеляването на косата ви.
Семената на тиквичките започват да покълват при температура от 11-13° С, но по-добре е температурата да е оптимална: 25-27° С.
За нормалния растеж и развитие на тиквичките е необходима температура 20-25° С през деня и 18-20° С през нощта.
